За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Зоя като отприщен бент лееше сгъстени упреци и обвинения, на които трудно можеше да се хване логичната нишка. Шефът стъписан беше замлъкнал. Точно в този момент Флориана усети пробождане между плешките. То бе повече от усещане за присъствие – физическа болка, която опъна раменете назад. Пред очите ù се разлетяха тъмночервени до черни искри. Завихриха се. Като фунии на торнада се проточиха към нейните зеници. Тя учестено примигна. Изви глава към прозореца, но нарастваща, невидима сила я накара пряко волята ù да се извърне обратно. Разширените ù очи се заковаха в Зоя.
– Какво ме е зяпнала? Ето кой ще покрие глобите – просъска Зоя и посочи Флори с пръст. Обзе я злорадо доволство. Струваше си усилията да види сгърчената служителка. За това е служителката – да служи, а не да ù дават акъли с нейния шеф закрилник.
Флориана едва събра сили да отвърне с отпаднал глас:
– Разбира се, госпожо, права сте. Аз трябва да платя наказателните такси и лихви – и потърси опора в стената зад нея.
След работа Флори се прибра вкъщи. Нищо не хапна, а направо си легна. Чувстваше се изтощена. Недоумяваше какво се случи. Успя да запази спокойствие и да се държи нормално, а все едно я бяха усукали на въже и изцедили от цялата жизненост.
Тя се зави презглава и на тъмно сама със себе си започна да анализира. Да. Отърва се сравнително леко. Първоначално прежали цялата грешно преведена сума, но клиентката я възстанови. Е, ще погаси лихвите… Нека не сме максималисти! Не може всичко да е идеално. Успокои се колко добре се наредиха нещата. Усети как възглавницата попива болката от главата. Постепенно се отпусна и миг преди да заспи, реши да посети приказния дворец от сънищата.
О, безмерно удоволствие и благодатно засищане! То се носеше на огромна височина над Онази. По краищата му преминаваха леки проблясъци. Още едно такова пиршество и ще се изстреля нагоре към Искрящите. Опиваше се от повишения енергиен статус, когато… Енергията е недостатъчна да се откачи! Енергията!… Бледозеленият…
Флори се огледа. При всеки сън е различно, но в този е зашеметяващо. Дворецът се рееше сред кристални отблясъци. Предишните каменни стени омагьосваха в меден кехлибар. Перлени статуи я следяха с очи от лазурен тюркоаз и беззвучно мърдаха коралови устни с ясната покана: „влез и се любувай“. Пътеките се извиваха над блестящото нищо. Вместо пейки за почивка имаше люлки от сребърни, филигранни дантели, окачени на свилени въжета. Те чезнеха високо в звездните купове. Топазени облаци се носеха в смарагдовото небе. Предишните цветни градини бяха заменени с композиции на ювелирни шедьоври от скъпоценни камъни и благородни метали. Изглеждаха напълно живи! За Флори приказният дворец бе раят. Нима отново щеше да се събуди в скучното, сиво ежедневие? Ако би могла завинаги да остане…
Едва го помисли и шестте далечни изумрудени зъбера на хексагона застрашително се надигнаха и надвиснаха над двореца. Малкият рай се свиваше на топка. Флори с леки, летежни подскоци успя бързо да излезе на повърхността на оформилата се трепкаща сфера. Не се уплаши. Дори се зарадва. Ето, тя е като Малкия принц на Екзюпери, а това е нейната крехка планета. С пъргави, пружиниращи стъпки, отразяващи цялата ù препълнена с обич душа, тя реши да потърси розата и лисицата, когато…
То възвърна предишната си обла структура, но нямаше сили да се отърве от натрапника. И се разгневи. Обляха го вълни от ярост. Смени цвета си от тюркоазено-златисто през лилаво-аметистово към корундовочервено и бързо се устреми към бездушното, смразяващо тъмно, антрацитно желе.
Планетата не я иска за приятел? – учуди се Флори по настъпилите промени. Възможно ли е прекрасните чувства, с които я обсипва, да са недостатъчни? Милата, самотна планета!…
… и се събуди от страховитото падане.
Щом печелиш, не знаеш какво губиш и обратно.
Ако Зоя виждаше ситуацията, както бе заплетена от кулинарния любител на гневните човешки емоции, то би разбрала, че е удържала пирова победа. Сложи на място банковата служителка, но вулканичният емоционален изблик я закачи на кукичката. Оттам насетне всеки опит с отработено, рутинно действие да получи желаното бе неуспешен. Още по-лошо! Смятаните за сигурни придобивки се оказаха нестабилни. Вече порасналият ù син и нейната майка решиха да я съдят за полагащите се детски надбавки и издръжката от бащата. Бившият ù съпруг поиска преразглеждане на делбата за общото семейно жилище. Първият ù работодател възкръсна от гробището на фалиралите бизнесмени с единственото желание да я унищожи. А Джорджи съвсем се видиоти и всеки договор бе оспорван от клиентите в ущърб на нейната фирма. Банките като пирани чакаха да стихне дейността ù, да намалеят приходите, да се забави обслужването на кредитите, за да се нахвърлят и да я довършат с искания за незабавно изискуемо погасяване. Оказа се, че със своя компактно наситен начин на убеждаване тя бе успяла да вземе пари от всевъзможни финансови институции. Досегашното ù преимущество като бумеранг се връщаше икономически да я обезглави.