За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
А То междувременно следеше как се заплита ситуацията и аха да попие с наслада от сгърчената топка в гърдите на натрапника, когато установи разсейване на вкусотията. Бързо обви с нишките си последните остатъци. Флори усети стягане под лъжичката, но пое дълбоко въздух и го отпъди.
На моменти Флори усещаше чуждо присъствие. Обръщаше се внезапно. Сама е. Съвсем сама! И въпреки това… Би се заклела, че там – точно в средата на плешките… А после като че ли пронизващ поглед минава косо през нея и раздвоен се закотвя в зениците. Започна да обръща прекалено голямо внимание на подробностите. Все едно някой разглежда света през нейните очи и понеже го прави за първи път… За първи път ли? Наистина виждаше света по този начин за първи път. Ето например: прибира се тя от работа и среща пред асансьора комшийката, която е тръгнала да разхожда своето куче. Леля Пенка искри в моравочервен гняв – искала е задачата да я свърши чичо Коста. Кучето е настръхнало злобно до тъмнокафяво. То е таяло намерение да дигне крак до водосточната тръба на терасата, а го карат на мръзнеща разходка. Цялата нова информация я попиват очите ù, а паякът притичва и големее. На него му харесват всички кървави оттенъци. Обаче… Флори по навик поздравява усмихнато: „Добър вечер!“. Комшийката е изненадана и отговаря машинално. Отговорът я изсветлява до розово. Рошавата болонка реагира бурно на поздрава с весел лай. Вече е в светлозелената гама. Натрапеното присъствие рязко се прекратява и паякът се оттегля. Именно за него се сеща всеки път, когато усети чуждо присъствие, а всъщност е съвсем сама.
То търпеливо чакаше храната. Имаше увереност в прецизно заплетената ситуация. Всеки момент храната сама ще дойде. Стига зеленият натрапник да не я прогони, както непрекъснато прави при случайните срещи с други много по-питателни същества от самия него. То не разбираше защо приемникът му отблъскваше или успокояваше до невъзможност за ядене вкусната червена енергия, вместо сам да се засити. Щом не я желае, защо не я остави на него? Онази, от която всички произлизат, не даваше отговор.
– Не! Няма да стане! Нищо не плащам! Грешката е ваша! – крещеше Зоя пред Флори и нейния шеф.
Виковете имаха предистория. Бизнес дамата получи покана да се яви в банката и за свой представител изпрати Джорджи. Оказа се, че бил прав. Трябвало до три дена да сигнализира, а не да харчи парите. Жорката обещал да ги върнат. Опазил името ù неопетнено с обяснението, че той използва картата. Зоя стисна зъби и отиде да внесе сумата. За първи път през съзнателния ù живот се случваше вместо да получи, да се раздели с желаното. Онези какво взимали, какво правили, уж всичко точно, обаче Жорката изключил и междувременно заредил на една бензиностанция. Кредитната карта изпадна в просрочие, защото, видите ли, транзакцията за горивото не била отчетена по сметката и когато системата я отчела, се оказало… Тръгнаха едни лихви и наказателни такси, а Джорджи като пълен идиот изтърва положението и се налага тя – Акулата, да направи голямата захапка.
Зоя реши, че служителката не може току-така да се измъкне и трябва непременно да си плати. В последвалите дни прилежно следеше сметката, без да отговаря на позвъняванията на личния си банкер. Не отговаряше и на писмата, с които я канеха да се яви в банката за справка. С наслада констатира набъбване на наказателната сума от просрочието. Днес Акулата дойде да къса месо… Но изведнъж!… Моля ви? Какъв абсурд! Изкарват я виновна?… Ще ги научи тях!…
– Госпожо, ако обичате, нека се успокоим! Имаме консултация с нашия юрист. Статуквото трябва да се възстанови при първоначалното положение.
– Какво положение? Какви ги говорите? Аз в нищо не съм сгрешила, нали?
– Според вас трябва да накажем служителката и със сумата от просрочието? Парите не бяха ваши, а ги изхарчихте. Ако се бяхте обадили…
– Откъде да знам, че не са мои? Очаквах преводи. Обяснено ви е, че картата се ползва от друг.
– Но е отпусната на вас и отговаряте за нея. По сметката сте внасяли минимално изискуемото веднъж месечно – дотук шефът блестящо се оправяше в словесната битка. – Особеното при кредитните карти е, че минава време, докато плащането се отрази по сметката. Възстановихте сумата. Моите уважения! Много добре! Но защо не проследихте за непокрита транзакция?
– Първоначално помислих, че съм се объркала и съм дала тази сметка на мой контрагент, а после… – започна да се оправдава Зоя и когато го осъзна, се изпълни с неописуем гняв.
Флори следеше срещата между нейния ръководител и клиентката. Случвало се е да възникне грешка. Хора сме, а не автомати. Важно е да няма умишлена злоупотреба. Засегнатите клиенти са проявявали разбиране, а сега…