За спасяването на света

Зоя едвам избута средното образование. Искаше да е гимназистка, но не желаеше да учи. Друго си е в гимназията. Там е елитът, но бързо разбра, че учителите не дават за реалния живот по-приложими знания от онези, които вече има. Леко се плъзгаше от клас в следващ клас без престараване с уроците – ей така за престиж. Реши, че да учи за престиж висше образование е само губене на време. Нейните приятелки още не бяха взели магистърска степен в колежите, докато тя успешно отне фирмата за недвижими имоти от първия си работодател. С годините желанието да има нарастваше по-бързо от начина, по който можеше да го получи. Е, да: свеждаше се до пари. Каквото можа да вземе без пари от родителите и бившия си съпруг, бе взето. Вътрешно крещеше „Мое е… мое е… мое е!“, но нямаше кой да ù го даде. До мига на получаването, т.е. придобиването на заветната сума, ставаше нервна, раздразнителна и арогантна. Личните ù банкери в няколко банки бяха вдигнали ръце от нея и без да се задълбочават, отпускаха заеми или рефинансираха всеки каприз на Зоя.

Удовлетворените желания си имаха цена – неприятна, но вече без значение. На младини Зоя бе синеока и руса красавица. Сега някой би я оприличил на злобна оса, друг – на хитра лисица. Името ù на латински означаваше змия. Обединяваше качествата на трите животни. Колегите от бранша я нарекоха „Акулата“ заради професионалната захапка: каквото хване – не пуска. Небесните очи бяха избледнели до воднистосини, русата коса – вече с цвят на прогорена слама, не подлежеше на оформяне, а някогашното стройно тяло бе далече от гъвкавата змия или морския хищник. Не беше пълна, а отпусната с ветрееща се плът от немощни мускули, което прави слабото да изглежда грозно. Но това наистина е без значение, понеже за Зоя на тази възраст мъжете представляваха портфейли – по-пълни или съвсем празни. А най-ценен бе онзи, който пълнеше нейния портфейл. Бе юрист по образование. Преди години – добър адвокат, а сега – кръгло нищо. Хазартът изяде парите му, а клиентелата постепенно се заформи от контингента на криминалния бизнес. Известно време балансираше като въжеиграч между закона и онези, чиито интереси защитаваше. Но хазартът пак му скрои номер. За да задоволи страстта си, се опита да бозае от две цицки. Лекето – тогавашният му клиент – се усети и Джорджи, както галено го наричаше Зоя, гръмна, изгоря, отнесе го и все пак имаше късмет, че скандалът го отвя далече от залите на Темида, а не го закотви на подсъдимата скамейка. Зоя и Георги или Джордж, или Жоро, или както ви се хареса, си бяха лика-прилика в силата, с която ги разтърсваха техните страсти. Преди години той навярно е бил хубавец с разкошна коса, но сега сплъстени масури се виеха към потния му врат. Малките очички бяха непрекъснато свити и подпухнали от почти денонощното взиране към игралните автомати в сумрака на казината. Блед, нездрав тен покриваше провисналата гуша и бузи на лицето. Мастните паласки отзад на кръста в съответствие с големия корем отпред отдавна бяха окарикатурили някогашното стройно и високо тяло, а пухкавите ръце допълваха впечатлението, че човекът не е повдигал нищо по-тежко от писалка. Грешка! Носил е цяла шепа с жетони и е въртял ръчката на Едноръкия бандит. Та точно Джордж пълнеше портфейла на Зоя с майсторско формулиране на договорите за недвижимите имоти – продавани, купувани или отдавани под наем. Каквото и да правеше Зоя, благодарение на Жорката се случваше да е в пъти на печалба. Тя щедро му отпускаше мижав процент. Браво, Джорджи! Ето ти в паничката. Бягай да се наиграеш.