За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Пазарът постепенно се затвори. Клиентите като екзотични птици все по-рядко навестяваха кантората. Приходите спаднаха, а лихвите по банковите кредити станаха кожодерски. Зоя повика Джорджи да обсъдят сделката с един руснак, който хем искаше да купи, хем се цинцареше в разрез с убеждението за щедростта на северните ни братя. Но Жорката днес беше профукал няколко средни месечни заплати и ръцете му се тресяха от нерви. Тресенето допринесе да се отрони горящата част на домашно свитата цигара точно на най-видното място от Зоиния килим.
– По дяволите! Какво правиш? – изригна Зоя. – Не стига, че те мъкна на гърба си, ами унищожаваш имуществото ми! Утре, като дойде руснакът, какво ще види, а? Какво ще види? Някаква цървулана с прогорен килим се опитва да му продаде имот. Ей това ще види!
Жорката седеше свит и безмълвен. Днешната загуба бе нищо в сравнение със страха от разтрогване на комбината със Зоя.
А тя все повече се наемаше.
– Ела! Гледай тук, нещастник такъв! – и го задърпа към компютъра. – Какво виждаш? Има ли нещо? Кажи, има ли? Утре, ако поискаш пари, да знаеш, че нямам. А сега ще ми помогнеш да разместим мебелите, за да прикрием изгореното.
Но Джорджи не помръдна, вперил поглед в наличността на една кредитна карта.
– Зоя, имаш постъпления.
– Постъпления? Не ме разсмивай! Само аз вкарвам пари по тези сметки. Лично водя клиентите в банките. Иначе току-виж размислят и уредят сделката без посредник.
Но Зоя улови хищния поглед на своя юрист. Очите му бяха живи и озарени точно както в мига на изсипването на жетони в улея. Втренчи се в екрана и с изумление установи прилична наличност по една от кредитните си карти, а там никога не внасяше повече от минималната месечна сума.
Последва бърз преглед на аукционите в интернет за подходящ килим. Джорджи се опитваше юридически да обясни, че не може парите да дойдат отникъде. Очевидно е станала грешка. Трябва първо да се види откъде и как… да се изчака малко и не ги ли потърсят от банката, тогава… Дори си позволи като юрист да даде спрямо собствената си съвест абсурден съвет:
– Зоя, трябва да сигнализираш за грешния превод.
– Ти да не си луд? – Акулата едва го изчака да се изкаже. – Доброволно дадени пари назад не се връщат. Нито съм откраднала, нито съм ги карала да сбъркат!
– Ама после ще имаш неприятности.
– Георги, ти не разбираш ли, че съдбата работи в твоя полза? Изгори килима, но няма да го плащаш от бъдещите си хонорари. Имам средства за нов. Следя сметките си онлайн за разплащания в мрежата. Без теб можех да не забележа парите, преди да ги дръпнат обратно. Давай да ги изпреварим! Пазарим и няма пари – няма проблем!
– Ще имаш проблем – заинати се Жорката.
– За какво те хрантутя, кажи? За какво те хрантутя, мизерник такъв? Нали си адвокат? Аз купувам килим, а ти измисляш как да ми спестиш връщането на парите!
Грешка! О, Боже, грешка! Невероятна случайност! Почти невъзможно стечение на обстоятелствата! Но се беше случило.
Голямото менгеме се настани във Флориана и мачкаше вътрешните ù органи. Стомахът, сърцето, душата… бяха се свили и тежаха ужасно като погълнато гюле.
Има ли значение как е станало? Тя го беше извършила! Шокът я обезсили.
След първоначалния ужас от случилото се Флори се успокои. Задълбочено разсъди за последиците.
Първо и най-лошо: могат да я уволнят, но няма да я бесят, нито да я набиват на кол. Слава Богу! Не живее в средновековието. Значи се търпи.
Второ: напълно възможно е да я накажат. Заслужила го е. Трябва да възстанови парите, които погрешно отнесе по чуждата сметка. То се разбира от само себе си. Клиентът претърпя заради нея загуби и най-логично е да ги покрие. Примири се с олекването на личните си авоари. Риск на професията. Онзи, който виси на въжето от покрива на Мола, за да мие прозорците, да не би да не рискува?
Стига е разсъждавала! Оправи си косата, намести баджа, докара спокойно изражение на лицето си и отиде да уведоми за инцидента своя шеф.
– Флориана, първо при мен трябва да идват моите подчинени. Припомни ми на следващото събрание да го отбележа – съчувствено се усмихна шефът, след като изслуша Флори и подробно я разпита. – Не се притеснявай. Обещавам: до уволнение няма да се стигне, но с административното наказание е друго… Все пак оптимистично е, че в колектива има човек, информирал ме, преди да се впусне в самоволно оправяне на грешката. Успокой се! Поемам случая и като начало трябва да се възстанови първоначалното статукво. Наясно си, че ощетеният клиент не трябва да претърпи никакви загуби, нали?
Флори кимна.