Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Заведи го горе — рече момичето от бара на келнера, без да удостои франта с друг поглед в отговор на неговия въпрос.
Келнерът тръгна нагоре, както му бе заръчано, човекът с дебелата горна дреха го последва, а след него вървеше Сам, който, изкачвайки стълбата, правеше различни движения, показващи безкрайното му възмущение и презрение за неописуемо удоволствие на прислужници и други наблюдатели. Мистър Смауч, измъчван от остра кашлица, остана долу, като плюеше по коридора.
Мистър Пикуик още спеше дълбоко, когато ранният му гост, последван от Сам, влезе в стаята. Вдигнатият от тях шум го разбуди.
— Вода за бръснене, Сам — рече мистър Пикуик иззад завесите.
— Ей сега ще ви обръснем, мистър Пикуик — рече гостът, дърпайки една от завесите, затулящи кревата. — Имам заповед за задържането ви по иска Бардел… Ето ви заповедта… Гражданският съд… Ето ви и визитната ми картичка. Допускам, че ще дойдете с мен. — И като го потупа дружески по рамото, съдия-изпълнителят (защото той бе такъв) хвърли визитната си картичка върху завивката и измъкна златна зъбочистка от джоба на жилетката си.
— Казвам се Намби — рече шерифският наместник, когато мистър Пикуик взе очилата изпод възглавницата си и ги сложи, за да прочете картичката. — Намби, Бел Али, Коулмън Стрийт…
Точно тук го прекъсна Сам Уелър, вторачил очи в лъскавия цилиндър на мистър Намби.
— Да не сте квакер — рече Сам, — та не оставате гологлав?
— Ще ви дам да разберете какъв съм, като ви сложа на място — отвърна възмутеният изпълнител на закона. — Ще ви науча аз как трябва да се държите, любезни, и то много скоро.
— Благодарности — рече Сам. — Аз също ще ви науча. Долу шапката! — С тези думи мистър Уелър много ловко запокити на другия край на стаята цилиндъра на мистър Намби с такава сила, че почти го накара да глътне златната си зъбочистка на туй отгоре.
— Както виждате, мистър Пикуик — рече ядосаният чиновник, едва поемайки дъх, — нападнат съм от вашия слуга във вашето жилище при изпълнение на служебните ми задължения. Призовавам ви като свидетел на тази постъпка.
— Нищичко няма да свидетелствувате, сър — обади се Сам. — Затворете си хубаво очите и аз ще го изхвърля през прозореца, само че няма да падне много надалече, такваз е тук стряхата.
— Сам — намеси се мистър Пикуик с гневен глас, докато неговият помощник явно се готвеше за нападение, — ако кажете още една дума или предприемете нещо друго против този човек, ще ви уволня на минутата.
— Но, сър!… — рече Сам.
— Дръжте си езика! — заповяда мистър Пикуик. — Подайте онази шапка.
Ала Сам решително и енергично отказа да го стори; той биде строго смъмрен от своя господар; а съдебният чиновник, нямайки време за губене, благоволи самичък да си я вдигне, сипейки междувременно най-разнообразни заплахи срещу Сам, но този джентълмен ги посрещна напълно спокойно, единствената му забележка беше, че ако мистър Намби прояви любезността отново да си сложи шапката, той щял тъй да му я перне, че нямало да може да се намери до края на следващата седмица. Мистър Намби, считайки вероятно, че подобно действие би могло да му навлече неудобства, се въздържа да въведе Сам в изкушение и не след дълго повика Смауч. Като му съобщи, че арестуването е извършено и му нареди да дочака затворника да се облече, мистър Намби излезе наперено и си отиде с превозното средство. Смауч каза на мистър Пикуик „да я кара колкото може по-живо, щото имал много нещо да върши този ден“, и се настани на стол до вратата, за да почака, докато свърши приготовлението. После изпратиха Сам за файтон и триумвиратът потегли към Коулмън Стрийт. За щастие разстоянието бе късо, защото мистър Смауч не само не беше надарен като събеседник, но се оказа и извънредно неприятен спътник в ограничено пространство поради физическата слабост, спомената на друго място.
Файтонът свърна по много тясна и тъмна уличка и спря пред къща, чиито прозорци бяха всичките с желязна решетка; вратникът отстрани беше разкрасен с името и титлите на „Намби, служащ при лондонските шерифи“. След като вътрешната порта биде отворена от джентълмен, който би могъл да мине за изпаднал брат-близнак на мистър Смауч и който бе снабден с огромен ключ за целта, мистър Пикуик бе въведен в „кафенето“.
Това кафене се помещаваше в една от предните стаи и се отличаваше главно със своя пушек: пресен и останал от преди. Мистър Пикуик, влизайки, поздрави трима души, които седяха вътре; той изпрати Сам да повика Пъркър, оттегли се в един ъгъл и с известно любопитство заразглежда своите пови другари.