Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ние? — учудено подчерта думата мистър Уинкл.
Мигновеното възмущение в погледа на мистър Пикуик при тона на тази бележка бързо отстъпи място на обичайния му добродушен израз, когато отвърна:
— Ние, сър! Аз ще ви придружа.
— Вие? — възкликна мистър Уинкл.
— Да, аз — с благост отвърна мистър Пикуик. — Като ви позволява да се срещнете с нея, девойката прави една може би естествена, но въпреки това твърде непредпазлива стъпка. Ако на срещата присъствувам аз, един общ приятел, достатъчно възрастен да бъде баща и на двама ви, гласът на клеветата не може в никой случай да се надигне срещу нея по-късно.
Очите на мистър Пикуик светеха от чистосърдечна радост от собствената му далновидност, докато говореше. Мистър Уинкл се трогна от тази проява на деликатност към младата protégée на своя приятел и сграбчи ръката му с чувство на уважение, граничещо с благоговение.
— Вие трябва да дойдете — рече мистър Уинкл.
— Непременно — рече мистър Пикуик. — Сам, пригответе ми дългото палто и шала, а също поръчайте някакво превозно средство да бъде пред вратата утре вечер доста по-рано, отколкото при други обстоятелства, за да сме сигурни, че ще стигнем навреме.
Мистър Уелър докосна шапката си в знак на своето ревностно послушание и се оттегли, за да започне подготовка на предстоящата експедиция.
Каретата дойде точно в уречения час и мистър Уелър се метна на капрата до кочияша, след като съответно настани вътре мистър Пикуик и мистър Уинкл. Те слязоха, според предварителната уговорка, около четвърт миля от мястото на срещата, заръчаха на кочияша да ги чака, докато се завърнат, и тръгнаха да изминат останалото разстояние пешком.
Беше в този момент на тяхното начинание, когато мистър Пикуик, с множество усмивки и други признаци на огромно лично задоволство, измъкна от палтото си джобен фенер, с който се бе снабдил нарочно за целта, и докато вървяха, заобяснява на мистър Уинкл особените достойнства на механизма му, за не малка изненада на няколкото скитници, срещнати по пътя.
— В по-изгодно положение щях да бъда, ако ми беше подръка нещо от този вид при последната ми нощна експедиция в онази градина, а, Сам? — рече мистър Пикуик, като се обърна и погледна весело своя помощник, вървящ малко по-назад.
— Чудесни нещица, ако добре се коландрят, сър — отвърна мистър Уелър, — но щом не искате да ви видят, мисля, че е по-добре, когат’ са загасени, а не когат’ са запалени.
Мистър Пикуик, изглежда, се стресна от забележката на Сам, защото сложи фенера обратно в джоба си и те продължиха да крачат мълчаливо.
— Насам се слиза, сър — рече Сам, — нека аз ви водя. Това е пътят, сър.
Тръгнаха надолу по пътя и беше доста тъмно. Докато вървяха слепешката, мистър Пикуик извади веднъж или дваж фенера, пръскащ много ярък сноп светлина около два фута в диаметър. Наглед беше много хубаво, но единственият резултат сякаш беше, че всичко наоколо изглеждаше още по-тъмно от преди.
Стигнаха най-сетне големия камък. Тук Сам препоръча на господаря си и на мистър Уинкл да поседнат, докато той разузнае и се увери дали Мери беше вече на своя пост.
След като се позабави пет-десет минути, Сам се завърна и съобщи, че портата била отворена и всичко било спокойно. Последвали го с безшумна стъпка, мистър Пикуик и мистър Уинкл скоро се озоваха в градината. Тук всеки рече: „Шт!“ доста много пъти и след като сториха това, никой като че ли нямаше ясна представа какво трябваше да правят по-нататък.
— Мис Алън в градината ли е вече, Мери? — запита силно развълнуваният мистър Уинкл.
— Не знам, сър — отвърна хубавата прислужница. — Най-добре ще бъде, сър, ако мистър Уелър ви помогне да се изкачите на дървото, а може би мистър Пикуик ще бъде тъй добър да следи дали някой не идва насам по пътя, докато аз пазя на другия край в градината. Господи помилуй, какво е това?
— Тоз проклет фенер ще ни затрие всичките! — раздразнено възкликна Сам. — Внимавайте к’во правите, сър; запращате лъч светлина точно в прозорците на задната стая.
— Ах, боже мой! — рече мистър Пикуик, обръщайки се бързо встрани. — Съвсем не исках да направя това.
— Сега осветявате съседната къща, сър — предупреди Сам.
— Ей, че работа! — разтревожи се мистър Пикуик, като отново се обърна.
— Сега осветявате конюшнята и ще помислят, че там има пожар — рече Сам. — Загасете го, сър, ако обичате.
— Това е най-необикновеният фенер, който съм виждал в живота си! — възкликна мистър Пикуик, напълно слисан от съвсем неволно произведените от него ефекти. — Никога не съм срещал такъв мощен рефлектор!