Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Това, което каза той… как се казваше, никога не съм могла да помня имена… майор… тази ужасна дума, когато тръгвахме… не е вярна? Едит! — Тя извика и широко разтвори очи. — С мен това няма да се случи.
Много нощи наред прозорецът свети, жената лежи просната върху кревата, Едит седи до нея, а неспокойните вълни зоват и двете през цялата нощ. Много нощи наред вълните прегракват от повтарянето на тайнствените думи. Пясъчните купчинки лежат край брега. Чайките се извисяват и кръжат. Ветровете и облаците следват своя невидим път. Бели ръце махат в лунната нощ и приканват към далечната незнайна страна.
Болната стара жена все така се вглежда в ъгъла, където каменната ръка — ръка на статуя от гробница според думите й — се вдига, за да я удари. Най-накрая ръката се спуска и в кревата лежи няма, стара жена — изкривена, смалена и наполовина мъртва.
Тази жена, боядисана и разкрасена за смях на хората, всеки ден бавно я теглят с количка сред тълпата. Докато се движи, тя дири с поглед добрата старица, която е била чудесна майка, и прави гримаси, като не съзира старицата в тълпата. Тази жена често я закарват до брега на морето и я оставят там, но ветрецът не може да я освежи, нито пък морето може да й прошепне успокоителна дума. Тя лежи и се вслушва в него, но словата му й се струват мрачни и зловещи и върху лицето й се изписва ужас, а когато очите й се отправят към хоризонта, вижда само пусто пространство, простиращо се между земята и небето.
Флорънс тя вижда рядко, а когато я види, се дразни и прави гримаси. Едит е винаги до нея и не допуска Флорънс наблизо. А нощем в кревата си Флорънс изтръпва при мисълта за смъртта, приела такъв облик, и често се буди и ослушва, смятайки, че смъртта е дошла. Никой не се грижи за старата жена освен Едит. По-добре е по-малко хора да я виждат. Дъщеря й бди сама до леглото.
Сгъстява се сянката върху засенченото лице, изострят се изострените черти, пелената пред очите се превръща в покров, който закрива помръкналия свят. Треперещите ръце се хващат една за друга върху завивката и се протягат към дъщерята. Глас, неприличащ на нейния, неприличащ на гласа на никой смъртен, казва: „Нали те отгледах!“
Едит, без да проронва сълзи, пада на колене, за да се приближи до отпускащата се глава, и отвръща:
— Майко, чуваш ли ме?
Разтваряйки широко очи, тя се опитва да кимне в отговор.
— Помниш ли нощта, преди да се оженя?
Главата е неподвижна, но върху лицето се появява израз, че помни.
— Тогава ти казах, че съм ти простила за твоето участие, и се помолих на бога да прости моето. Казах ти, че с миналото вече сме приключили. Повтарям същото и сега. Целуни ме, майко.
Едит докосва побелелите устни и за миг нищо не нарушава тишината. Моментално след това майка й, с момински смях и движение, достойни за скелета на Клеопатра, се привдига в леглото.
Дръпнете розовите завеси. Нещо друго се носи по невидимия път освен вятъра и облаците. Дръпнете силно розовите завеси!
В града се изпраща съобщение за случилото се на мистър Домби, който навестява братовчеда Финикс (все още невзел решение относно Баден-Баден), който също току-що го е получил. Такъв добродушен човек като братовчеда Финикс е най-подходящ за сватба или погребение и като се има предвид положението му в семейството, редно е при него да се иде за съвет.
— Домби — казва братовчедът Финикс, — честна дума — ужасно съм потресен, че се виждаме по такъв печален повод. Бедната ми леля! Тя беше дяволски жизнена жена.
Мистър Домби отвръща:
— Много жизнена наистина.
— И много младолика, нали разбирате, относително — продължава братовчедът Финикс. — В деня на вашата сватба си помислих, че тя ще живее още най-малко двадесет години. Всъщност аз точно това казах на един човек в Брукс… на малкия Били Джопър… несъмнено го познавате… един човек с монокъл.
Мистър Домби дава отрицателен отговор с глава.
— По отношение на погребалната церемония — заговаря мистър Домби — имате ли някакво предложение…
— Ах, боже! — възкликва братовчедът Финикс и поглажда брадичката си — едва подаващата му се от маншетите ръка стига дотам. — Не знам наистина. Има гробница в дома ми, в парка, но се боя, че се нуждае от ремонт и че всъщност е в дяволско състояние. Ако не бях затруднен материално, щях да я оправя. Мисля обаче, че хората идват и си устройват пикник там, зад желязната ограда.
На мистър Домби му е ясно, че нищо няма да стане с тази гробница.