Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Но докато нощта се спускаше неумолимо, докато той доближаваше острието на ножа към зарасналата рана на рамото си, Роуан знаеше, че навярно вече е твърде късно.
Въпреки че боговете вече ги нямаше, той започна да се моли. Докато забиваше върха на ножа в плътта си, се молеше да открие Елин навреме.
Оцелели бяха в толкова изпитания, бяха се преборили дори с древните предсказания. Роуан бръкна още по-надълбоко с острието, издирвайки желязното парче в плътта си.
Нямаше време за губене.
109
Каол чувстваше гърба си напрегнат и по гръбнака му се стрелкаше остра болка. Или защото съпругата му лекуваше ранени в замъка, или заради дългите часове на сражения.
Но не мислеше за това, докато с Дориан влизаха в Оринт през южната порта, просто двама ездачи сред армията, препускаща към града, за да се приготви за битката с новата вражеска войска.
Скоро щеше да се спусне нощ. А Морат нямаше да чака до зори. Подсказваше му го мракът, който се носеше над черните орди като кошмарен облак.
Какво летеше и лазеше в този мрак, какво ги дебнеше оттам...
Дориан почти се бе превил върху седлото, с щит, закопчан през гърба, и Дамарис в ножницата на хълбока му.
- Изглеждаш точно така, както аз се чувствам - скалъпи Каол.
Дориан плъзна сапфирени очи към него и искрица шеговитост озари измъчените им дълбини.
- Знам, че кралят не бива да се прегърбва - отвърна той, потривайки наслоеното си с кръв и мръсотия лице. - Но просто не ме е грижа.
Каол се усмихна горчиво.
- Наистина си имаме по-големи грижи.
Далеч по-големи.
Препуснаха към замъка и тъкмо преваляха хълма, който щеше да ги отведе до портите му, когато откъм бойното поле проехтя рог.
Предупреждение.
От билото на хълма видяха всичко ясно. Какво караше войниците да бягат към крепостните стени с подновен панически устрем.
Моратската армия набираше скорост.
Сякаш водачите ѝ бяха осъзнали, че плячката им е останала с последни сили, и не искаха да ѝ дават време да ги възстанови.
Каол надникна към Дориан и двамата заедно дръпнаха юздите на конете си обратно към стените на града. Хаганските войници наоколо ги последваха, спускайки се по хълмовете, които досега бяха изкачвали.
Обратно към парапетите. Към ада, който пак щеше да се отприщи там.
***
Облегната на един мъртъв уивърн, Елин пресуши мяха си с вода.
До нея Ансел от Брайърклиф пъхтеше тежко през стиснати зъби, докато магията на някаква лечителка затваряше дълбоката рана на ръката ѝ.
Толкова дълбока, че Ансел не можеше да държи оръжие. Затова бяха спрели тъкмо когато приливът на вражеската армия преминаваше в отлив от стените на Оринт.
Главата на Елин се въртеше, от магията ѝ оставаха сетни издихания и чувстваше крайниците си като от олово. Врявата на битката още бучеше в ушите ѝ.
Тъй като бяха окъпани в кал и кръв, никой не разпознаваше двете кралици, паднали на колене толкова близо до южната порта. Войниците ги подминаваха на бегом, мъчейки се да влязат зад стените на града, преди армията зад тях да ги е настигнала.
Само за минута. Имаше потребност да си почине само за минута. После щяха да продължат към южната порта. Към Оринт.
Към дома ѝ.
Ансел изруга и се олюля и лечителната стрелна ръка да я подпре.
Лоша работа. Много лоша.
Елин знаеше кой и какво напредваше към тях.
Лизандра отдавна се бе върнала в небето при крочанките и вещиците от Железни зъби, които се биеха на тяхна страна. Елин обаче нямаше представа къде са Роуан и кадърът му. Беше ги изгубила преди часове или дни, или цяла вечност...
Но Роуан беше невредим - свещената връзка ѝ казваше поне това. Нямаше смъртоносни рани. А благодарение на кръвната клетва усещаше, че Фенрис и Лоркан също бяха живи.
За другите си приятели нямаше как да знае. Пък и не искаше, още не.
Лечителката приключи с Ансел и като се извърна към нея, Елин вдигна ръка.
- Иди да помогнеш на някого, който се нуждае от помощ - програчи.
Без да се поколебае, лечителката хукна към най-близките писъци.
- Трябва да влезем в града - прошепна Ансел, опряла глава в бронята на уивърна зад себе си. - Преди да затворят портата.
- Да, трябва - съгласи се Елин и свика цялата си налична сила в изтощените си нозе, за да се изправи.
За да прецени на какво разстояние от тях се намираше последният, поразяващ вражески легион.
План. Бе имала план за тази ситуация. Като всички останали.
Но времето не беше на нейна страна. Може би бе унищожила късмета си заедно с боговете.