Приключенията на Казанова

— Сеньора Кверини! Вие тук?

— Спомням си думите на кралица Елизабет: „Нищожният е навсякъде.“

— Сравнението е много вярно, уважаема госпожо.

— Шегувам се, мили приятелю. Идвам тук, за да видя краля, който не ме познава, но утре посланикът ще ме представи.

Тя пристъпи на пет или шест крачки пред мене в редицата близо до вратата, от която кралят трябваше да излезе. Негово Величество се появи и загледа така наречената сеньора Кверини. Без съмнение тя не му хареса, тъй като, без дори да се спре, каза на приятеля си знаменитите думи, които Джулиета трябваше да чуе: „Тук имаме по-красиви“.

След ядене отидох при венецианския посланик. Заварих го по време на десерта. От дясната му страна седеше госпожа Кверини, която ми каза най-ласкателни, и най-приятни неща. Това беше необикновено за една луда глава, която нямаше никаква причина да ме обича. Все пак, аз прозрях причината за държанието й и реших да не я разочаровам, а даже да й отмъстя благородно.

Тя беше насочила разговора върху господин Кверини и посланикът я поздрави, задето той й е отдал нужното внимание, като се е оженил за нея.

— Понеже аз не знаех това — добави той.

— Но от женитбата има вече повече от две години — каза Джулиета.

— Това е факт — поех аз думата, — защото преди две години генерал Спада я представи на всички благородници в Чезена, където имах честта да престоя, под името и с титлата Нейно Превъзходителство госпожа Кверини.

— Не се съмнявам, — каза посланикът, като ми хвърли остър поглед, — понеже самият Кверини ми писа за това.

Когато няколко мига по-късно исках да се сбогувам, посланикът ми каза, че получил много писма, чието съдържание искал да ми съобщи и ме помоли да отида с него в работния му кабинет. Там той ме попита, какво се говори във Венеция около тази женитба.

— Никой не знае нищо, говори се даже, че най-старият от къщата Кверини ще се ожени за една Гримани, но аз ще пиша за новината във Венеция.

— Каква новина?

— Че Джулиета е наистина госпожа Кверини, понеже Ваше Превъзходителство ще я представи на краля като такава.

— Кой ви каза това?

— Самата Джулиета.

— Може би е променила намерението си.

След това аз му предадох думите, които кралят беше казал на господин Дьо Ришельо относно Джулиета.

— Ах, тъй! — каза Негово Превъзходителство, — сега разбирам защо Джулиета не желае вече да му бъде представена.

По-късно узнах, че господин Дьо Сен Кантен, тайният министър на краля, дошъл след литургията при красивата венецианка и й казал, че кралят на Франция трябва да има много лош вкус, тъй като не я намерил по-красива, отколкото много други дами, които се намирали в неговия двор.

На следния ден Джулиета отпътува от Фонтенбло.

В началото на моите спомени аз говорих за красотата на Джулиета. Лицето й наистина беше изключително прелестно, но красотата й беше малко прецъфтяла, когато дойде във Фонтенбло.