![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
□ □ □ □ □ □ □ □
По средата на стълбата нагоре, Слотроп бива стреснат от комплект лъскави зъби, сияещи срещу него от тъмния люк.
— Аз наблюдавах. Надявам се нямате нищо против — Изглежда отново е същият този японец, който се представя сега като мичман втори ранг Моритури, от японския имперски флот.
— Да-а, аз… — защо Слотроп провлачва думите така? — видях, че наблюдавате… и снощи също, господин…
— Мислите, че съм воайор. Да, мислите го. Обаче не е така. Тоест, няма тръпка. Обаче, когато наблюдавам хората, се чувствам по-малко самотен.
— А-а-а, страхотно, мичман… защо просто… не се присъедините? Те винаги търсят… компания.
— О, божичко, — пуска едно от тези широки многостенни типично японски ухилвания, — тогава ще се чувствам още по-самотен.
На кърмата под навеси на оранжеви и червени райета вече са наредени маси и столове. Слотроп и Моритури са там сами, ако не броим няколко момичета по бански от две части, излезли да хванат малко слънце, преди то да залезе. Напред по курса на кораба се трупат кълбести буреносни облаци. В далечината отеква гръмотевица. Въздухът се пробужда.
Стюард донася кафе, сметана, овесена каша и свежи портокали. Слотроп гледа подозрително овесената каша.
— Аз ще я взема — мичман Моритури хваща паничката с каша.
— О, разбира се. — Слотроп забелязва, че японецът притежава освен всичко друго и широки гъсти засукани мустаци. — Аха, аха. Браво на вас. Почитател на овесената каша! Срамота. Прикрит англофил, да, изчервявате се — сочи с пръст и крещи ха, ха, ха.
— Разобличихте ме. Да, да. Шест години съм бил на грешната страна.
— Не опитахте ли да избягате?
— И да разбера какви в действителност сте вие хората? О, божичко. Какво ще стане ако „фил“ се промени на „фоб“? На коя страна ще бъда аз? — Той хихика и изплюва семка от портокал извън борда. Изглежда е минал няколкоседмично обучение в Камикадзе Школа някъде там на Формоза, но го обявили за непригоден. Изобщо без да му дават обяснение защо точно. Нещо свързано с възгледите му. — Просто отношението ми не беше добро — въздиша той. — Затова ме върнаха отново тук, през Русия и Швейцария. Сега обаче по линия на Министерството на пропагандата. — По цели дни седял и гледал съюзническите кинохроники, търсел какво може да бъде изтеглено и използвано за нуждите на тяхната пропаганда, така че Оста да бъде представена в благоприятна светлина, а противната страна в негативна. — Всичко, което знам за Великобритания идва от суровия материал взет от тези кинохроники.
— Изглежда немските филми са изкривили също и други възгледи тук.
— Имате предвид и тези на Маргерита. За ваше сведение, така се запознахме с нея! Чрез един общ приятел в „Уфа“. Аз бях на почивка в Бад Карма, точно преди германците да нахлуят в Полша. В градчето, където вие се присъединихте към нас. Балнеоложки курорт. Видях как падате във водата. После се покатерихте на борда. Гледах също как Маргерита ви наблюдава. Моля да не се обиждате, Слотроп, но засега смятам, че ще е по-добре, ако стоите далеч от нея.
— Изобщо не се обиждам. Усещам, че става нещо злокобно. — И разказва на Моритури за инцидента в „Спруделхоф“ и за бягството на Маргерита от привидението в черно.
Мичманът кима мрачно и засуква половината си мустак, който остава насочен като сабя към едното око.
— Тя не ви ли е казала какво стана там? Божичко, Джак, добре ще е да знаете…
Войните често омаловажават значението на непосредствено предшестващите ги дни. Хвърлите ли поглед назад, ще видите толкова много брожение и критичност. Но сме си изградили условния рефлекс да забравяме. Така че да придаваме на войната повече важност, да, но все пак… не е ли по-лесно да разгадаем скрития механизъм в тези дни водещи до събитието? Съществуват приготовления, някои дейности трябва да бъдат ускорени… и често краищата се повдигат леко за миг и ние виждаме неща, които не би трябвало да виждаме…