Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Слънчевия палат — обърна се Кацуан към селянина. — И толкова бързо, колкото можеш да накараш тези пълни с мухи торби да се раздвижат.
Разбира се, не се оказа чак толкова просто, дори за Айез Седай. Андер Тол караше пълен до покрива фургон сбръчкана ряпа, която смяташе да продаде в града, и нямаше никакво намерение да се приближава до Слънчевия палат, където, както им обясни той, Преродения Дракон ядял хора — въртели му ги на шишове айилки, десет стъпки високи. И за сто Айез Седай нямало да пристъпи и на една миля от палата. Кацуан обаче му подхвърли една кесия и когато той надникна в нея, очите му се опулиха, а после му каза, че току-що му е купила ряпата и го е наела заедно с фургона. Ако не му харесвало, можел да й върне кесията. Макар че беше опряла юмруци на кръста си и го изгледа така, сякаш му каза, че ще е по-добре да си изяде фургона на място, отколкото да й я върне. Андер Тол беше благоразумен човек и в края на краищата се съгласи. Самицу и Нианде разтовариха набързо фургона — репите просто полетяха сами във въздуха и се подредиха на спретната купчина край пътя. Ако се съдеше по ледените им физиономии, не точно това бе най-подходящият начин да използват Единствената сила. Ако се съдеше по физиономията на Дарлин пък, който все така държеше Ранд на рамо, той изпитваше облекчение, че не накараха него да ги разтовари. Андер Тол седеше на капрата, ченето му се мъчеше да се удари в коленете му, и опипваше кесията, сякаш се чудеше дали все пак са му платили достатъчно.
След като се настаниха във фургона, като събраха накуп сламата, подложена под ряпата, за да направят постеля за Ранд, Кацуан приседна до него срещу Мин. Господин Тол заплющя с камшика и измъкна смайваща скорост от бедните мулета. Фургонът се понесе напред и заподскача ужасно, колелетата като че ли всеки миг щяха да изхвърчат от осите. Мин съжали, че не си бе подложила малко от сламата, но пък я досмеша, като гледаше как лицата на Самицу и Нианде се стягат, докато и те подскачат. Каралайн им се усмихна съвсем открито. Върховният трон на Дома Дамодред не се и опита да скрие удоволствието си, че вижда поне веднъж Айез Седай да се возят неудобно. Макар че, честно казано, колкото и да беше лекичка, тя подскачаше по-нависоко и падаше с по-силен тътен и от тях. Дарлин, хванал се за едната страна на фургона, изглеждаше незасегнат от друсането, колкото и да се тресеше; само поглеждаше намръщено ту Каралайн, ту Ранд.
На Кацуан също й беше все едно дали зъбите й тракат, или не.
— Надявам се все пак да стигнем преди полунощ, господин Тол — подвикна тя и предизвика още по-свирепо плющене, макар и не по-голяма скорост. — А сега ми кажи — обърна се тя към Мин. — Какво точно е станало последния път, когато това момче е било обкръжено от непознати Айез Седай? — Очите й уловиха тези на Мин и не ги пуснаха.
Той искаше да се запази в тайна, доколкото можеше. Толкова дълго, колкото можеше. Но сега умираше, и единствената надежда да оцелее, доколкото разбираше Мин, бе в ръцете на тези три жени. Може би, ако знаеха, щеше да помогне. Може би, ако знаеха, поне щяха да могат да го разберат донякъде.
— Натикаха га в един сандък… — започна тя.
Не беше сигурна как успя да продължи, освен защото трябваше и как успя да се сдържи да не избухне в сълзи, освен че нямаше да се прекърши, докато Ранд имаше нужда от нея — така че продължи някак и им разказа всичко: как го бяха затворили и как го биеха, без гласът й да трепне, чак до момента, когато Кируна и другите бяха коленичили, за да му се закълнат във вярност. Дарлин и Каралайн изглеждаха слисани, а Самицу и Нианде — ужасени. Макар и, както се оказа, не заради това, което бе очаквала.
— Той е… усмирил три Сестри? — извика пронизително Самицу, после изведнъж покри устата си с шепа, но понеже това не помогна, се изви, наведе се през ритлата на фургона и шумно повърна. Нианде я последва почти моментално.
А Кацуан… Кацуан докосна с длан бледото лице на Ранд и махна един мокър кичур от челото му.
— Не бой се, момче — промълви тя. — Направили са задачата ми по-трудна, както и твоята, но няма да те нараня повече, отколкото трябва.
Сърцето на Мин се вледени.
Стражите при градските порти се развикаха към връхлитащия фургон, но Кацуан каза на господин Тол да не спира и той заплющя по гърбовете на мулетата още по-силно. Хората по улиците отскачаха встрани да не ги стъпчат и фургонът оставяше след себе си гневна врява и ругатни. През улиците и нагоре по широката рампа към Слънчевия палат, където стражите в цветовете на лорд Добрайн наскачаха и се развърнаха, сякаш се подготвяха да отблъснат орди. Докато господин Тол крещеше с цяло гърло, че Айез Седай са го накарали да го направи, войниците видяха Мин. А после видяха Ранд. Дотук Мин си беше мислила, че е пометена от вихрушка, но се оказа, че греши.