За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
В света на Вдлъбнатата хиперболична сфера животът започваше от Онази, преминаваше през Него и Другите… Свършваше?… Нямаше знание колко живеят Искрящите и какво има след тях. Да се превърне в Искрящ бе достойна цел за място, посещавано от разнообразни гости. Паяжината бе предназначена за любопитните измежду тях. И зачака.
Флори погледна нозете си, потънали в мека, хладна трева. Бяха боси, гладки и намокрени от сутрешната роса. Усети между пръстите си гъделичкащите стръкчета. В гърдите ù се надигна усещане за безметежност, щастие и съвършено спокойствие.
Огледа се. Намираше се на зъбер, увенчал като корона планински връх. В далечината сред кристалния въздух се открояваха още два върха. По-нататък се губеха в синкава омара други два, а насреща смътно се очертаваше пети.
Флори погледна ръцете си. Нима е възможно? Бяха самото съвършенство – изящни и нежни, с цвят на кремав мрамор. Докосна лицето си. Би се заклела, че никога не е била по-красива. Поиска да се огледа. Наоколо освен трева и причудливи скални образувания нямаше нищо друго. Тя притича леко до ръба на каменната корона и пред очите ù се разкри великолепна долина. Цветовете бяха ярки и наситени. Хармонично преливаха един в друг. Тъкмо от мястото, на което беше застанала, започваше стръмна пътека. Без да се замисли, затича леко надолу. Приятно свеж полъх разроши косите ù, надигна бялата роба над коленете ù и изду широките ръкави като птичи криле. Все по-надолу и все по-бързо се носеше Флори, а пътеката от тясна козя се превърна в широка и утъпкана. Постепенно преля в път с цвят на охра. Флори забави бяг и почти спря, но не защото се беше изморила, а за да разгледа цветното многообразие. Арки от катерещи рози и чимшир, подстриган в причудливи форми, спираха дъха ù. Маргаритки шепнеха с белите си листенца „откъсни ни“, а теменужки надигаха ухание с „украси косите си с нас“. Покрай пътя имаше алабастрови пейки, инкрустирани с изящни флорални мотиви. „Поседни!“ – канеха я те. Точно когато реши да се отпусне и отдаде на блаженството, забеляза, че почти е стигнала до дворец. Пътят не беше стръмен като пътеката, но все още с наклон надолу и свършваше точно в най-близката кула пред огромен свод. Двете крила на вратата представляваха криле на митично същество и подканваха: „Чакаме те. Идваш ли?“. От позицията си Флори отброи общо шест такива кули, а по средата извисяваше снага неземно творение с фризове и арки на прозорците, каменни дантели и колони на балконите, изписани, изрисувани, изпълнени с красота, пред която дори Тадж Махал бледнееше.
То следеше как едно любопитно, не много хранително същество в бледозелен цвят се плъзгаше към него. Беден улов. Издигането няма да е високо. Обаче в един момент осъзна: едва ли се ще нахрани. Дори няма да посмее да вкуси от него. Съществото интерпретираше възприятията от паяжината по непонятно странен начин. Отделената при интерпретацията енергия беше с особено излъчване и се намираше в спектъра на гадните, отвратителни вълнови трептения. Бледозеленият натрапник не ставаше за храна. Още по-лошо! Опиваше се от енергията на паяжината!
То се обърка. За първи път усети какво е да бъдеш в нечие желано меню. Не просто да те ядат, а да го правят с удоволствие. Потърси връзката си с Онази, от която произлиза, за да получи нужното знание. Енергийният отлив бе затворил достъпа. Стъписа се. В миг на отчаяние и уплаха разтърси паяжината, за да изгони неприятеля.
Флори беше влязла в двореца. Продължаваше да е изпълнена с възхищение, когато обстановката се разлюля. Отначало съвсем леко, но достатъчно, за да се наклонят и разбият старинните китайски вази. Люлеенето се засили. Вратичките на изящните дървени шкафове започнаха да се отварят и блъскат, а от рафтовете им падаха кристални фигури и се пръскаха на хиляди парчета. Огромните полюлеи в засилваща амплитуда все по-силно се приближаваха към стенописите на тавана. Изведнъж… съвсем за кратко… за отрицателно време… още по-малко – светкавично пред погледа ù премина паяк. Не беше сигурна, понеже се събуди.
Събуди се изключително отпочинала и заредена с енергия. Отначало помнеше съня до подробности. Откъде ли се взе зловещият паяк? Не се уплаши, а се разочарова от бързото събуждане. Постара се да запомни обстановката и за по-сигурно направи записки на най-важното в тефтера за сънища. Хубавият сън заслужаваше да бъде сънуван многократно.