Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Със зърно ли? — ухили се Ру.
— Точно така, младежо. Трябва да закупя висококачествена пшеница на прилична пазарна цена и да отплувам по най-бързия начин. — Той изпепели с поглед чиновника. — Ето защо бих искал да свърша тая работа колкото се може по-бързо, така че да пусна момчетата на брега. В морето са от три седмици, а тук ще останем само ден или два.
— С кого си се свързал за закупуване на пшеница? — попита Ру.
— Още с никого. Какво ти влиза това в работата?
— Капитане, забравих добрите обноски. — Ру му подаде ръка. — Извинете ме. Мога ли да ви се представя, както и моя съдружник?
Той се обърна към Даш и допълни.
— Това е съдружникът ми Дашел Джеймсън, внук на херцога на Крондор.
И постави ръка на гърдите си. Другите двама направиха същото при споменаването на името на херцога.
— А аз съм Рупърт Ейвъри от Асоциацията на зърнотърговците в Крондор.
После, неспособен да се въздържа, мина направо към въпроса.
— Колко зърно ви трябва?
— Толкова, колкото да се напълни един кораб, господин Ейвъри.
— Това, което пристига днес, достатъчно ли е, за да напълни трюма му? — обърна се Ру към Даш.
— Мисля, че да — отговори младежът.
— Добре — каза Ру. — Сега относно цената. Какво предлагате?
— Разполагате със зърното тук, в Крондор? — запита капитанът.
— Да. Мога да го докарам на пристанището утре рано сутринта.
Капитанът го изгледа пресметливо. Ру знаеше какво си мисли. Можеше да грабне пшеницата преди да се е разпространила мълвата за острия недостиг и да изкара толкова добра печалба за собственика на кораба, че би могъл заради това да накара екипажа да се откаже от слизане на брега.
— Предлагам две сребърни монети от средна тежина — обичайния размер на монетите, приемани при търговията със Свободните градове — за шест крини зърно, доставени на пристанището утре сутринта.
— Искам една за две крини — каза Ру.
— Три сребърника за осем — каза на свой ред капитанът.
— Предлагам — рече Ру — по сребърна монета и една медна за две крини.
— Чакай малко! — избухна капитанът. — Току-що предложи цена от една сребърна монета. Защо сега я вдигаш?
— Защото така — отвърна Ру. — След минута ще я вдигна още.
Наведе се към събеседника си и съвсем тихо добави:
— Заради скакалците.
Лицето на капитана пламна. Той се огледа втрещено, после протегна ръка и каза:
— Дадено! Една сребърна и една медна за две крини, натоварени при първи зори.
Ру се обърна, сложи ръка на рамото на Даш и докато излизаха от митницата, каза:
— Да идем да поработим.
Рано в зори каруците се подредиха на пристана и разтовариха зърното в лодките, които го откарваха до кораба. Капитанът и Ру стояха и сравняваха сметките си, докато хамалите нарамваха чувалите със зърно и ги отнасяха по скърцащите дървени мостчета до лодките.
Към обяд бройките бяха сметнати и двамата мъже свериха числата си. Ру знаеше, че капитанът нарочно бе изброил дванайсет крини по-малко. На стойност това беше някъде по-малко от половин жълтица и Ру си помисли, че би могъл да достави това удоволствие на капитана.
— Приемам вашите изчисления, капитане.
Чужденецът махна на един от своите матроси, който донесе сандъче, от което той измъкна торбичките със злато. Позволи на Ру да провери съдържанието на всяка. Плащането приключи и Ру подаде златото на Дънкан, който бе застанал наблизо с друго сандъче, с което щеше да отнесе сумата в счетоводната къща, където Ру имаше открита сметка.
Подкараха празните каруци от пристана. Ру седна в първата до Дънкан. Почувства облекчение и възторг, какъвто не бе изпитвал никога през живота си.
— Планът ни проработи — каза той.
— Какво? — попита Дънкан.
Ру не можеше да се сдържа повече. Смя се дълго и силно, после извика радостно.
— Ще стана богаташ, братовчеде!
— Това е много добре за теб — сухо каза Дънкан.
Ру не забеляза, че в гласа му няма никакъв ентусиазъм.
В залата на кафенето цареше истински хаос. Мъжете крещяха и на няколко пъти келнерите трябваше да предотвратяват юмручни битки. Чуваше се и гласът на Маккелър:
— Господа, господа, успокойте се!
Един мъж се хвърли през масата срещу Ру. Бойната му подготовка му послужи и мъжът срещна само въздух там, където преди секунда стоеше младият мъж. Удари се тежко и главата му дрънна в един стол.
Като взимаше по две стъпала наведнъж, Ру намери двама келнери, които защитаваха горния етаж от онези, които нямаха право да се качват горе. Не че в горната галерия бе по-спокойно, но поне нямаше опити за спречквания.