Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Истърбрук махна с ръка, като че ли отстраняваше неприятен мирис.
— И аз трябва да ти го дам, така ли?
— Поне на заем, по дяволите!
— Колко? — попита старият търговец.
— Държа документи за опции за повече от шейсет хиляди жълтици, Джейкъб. Не изпълня ли поръчките, ще загубя всичко, което имаме, освен ако до три дни не се появи някакво зърно на пазара.
— Ти имаш много повече от шейсет хиляди, Тимъти, много повече.
— Това не е цената! — отново викна Джейкъби. — Това е само неустойката, ако зърното не бъде доставено. Богове, в момента пшеницата е три сребърника за две крини и цената расте! Отникъде не идва нищо. Всеки мелничар от Кралството е в Крондор и търси посредници за зърно. Някой е изкупил цялата реколта и никъде не се предлага нищо.
— Какво стана с евтиното зърно, което трябваше да докарате от Кеш? — попита Истърбрук.
— Утре ще е тук, но това е по-малко от половината количество по договорите, които подписахме. Как можех да зная, когато застраховах зърното, че онази гадина и съдружниците му ще поръчат пет пъти повече? Вместо да го закопаем, ние го превърнахме в богаташ. Пазарната цена нарасна двойно в сравнение с опциите, които договорихме.
— Ставаш алчен, а това не е хубаво. — Джейкъб размаха пръст пред лицето на Тимъти. — Постъпил си много глупаво и това е най-лошото. Позволил си отвращението ти към Ру Ейвъри да замъгли преценките ти. И нещо повече, убил си невинен човек само защото е бил негов съдружник. Никой в Крондор никога не си е позволявал такова нещо.
— Невинен ли? — викна Джейкъби. — Попитай баща ми за Хелмут Гриндъл. Просто така се случи. Ейвъри ми беше отнел скъпа стока, а клиентите на тези стоки не прощават никому.
— Пак ли търгуваш с наркотици за Шегаджиите, Тим? — Възрастният търговец не можеше да скрие отвращението си. — На каквото си постлал — на това ще легнеш.
— Ще ми заемеш ли злато, или не? — попита Джейкъби.
— Колко?
— Ако пшеницата пристигне на пазара до два дни, мога да оцелея с шейсет хиляди златни монети. Това ще отърве де Вит и останалите, които се включиха, само защото ги накарах. Ако това не стане, няма да имаш достатъчно средства да спасиш фирмата ми. Де Вит няма да е единственият, който ще избяга от града, за да отърве затвора.
Той понижи глас и Джими едва успя да чуе предупреждението му.
— Но ако ме заловят, Джейкъб, има неща, които бих могъл да кажа, за да си осигуря по-лека присъда. Аз мога да изтърпя няколко години в затвора, но ти вече не си млад. Помисли върху това.
Истърбрук потъна в размисъл. Погледна към прозореца и Джими бързо се отдръпна. Дочу приближаващи се стъпки и се приведе колкото се може по-ниско в сенките.
— Мисля, че видях нещо — чу се гласът на Истърбрук.
— Привидяло ти се е — каза Тимъти.
Джими долови шумоленето на хартия.
— Вземи това писмо до моя счетоводител — каза Истърбрук. — Той ще уважи писменото нареждане. Но те предупреждавам, че ще държа баща ти отговорен, ако стане провал, и това ще разруши старото ни приятелство.
— Благодаря ти, Джейкъб — каза Джейкъби с леден тон.
Джими чу хлопване на врата и се зачуди с колко време разполага, за да прескочи стената: ако побързаше, можеше да стигне в града по-рано от Джейкъби.
Точно щеше да тръгне, когато чу и друг глас в библиотеката.
— Татко?
Надзърна за миг и забеляза поразително красива млада жена. Трябваше да признае, че Даш не е преувеличил красотата й. Можеше да разбере защо Ейвъри е запленен от нея, а също и братовчед му и младият Язон. Джими и брат му бяха израсли в кралския двор и много красиви жени им бяха обръщали внимание — нали бяха внуци на херцога на Риланон. Те се бяха възползвали от предимствата на това внимание и по отношение на жените и удоволствията, свързани с тях, имаха много повече опит и знания от връстниците си. Но в същото време бяха станали и доста придирчиви. Джими оцени Силвия Истърбрук като много опасно създание, като личност, способна да намери могъщи съюзници.
— Каква беше цялата тази шумотевица? — попита тя. — Тим пак ли е сглупил?
— Почти — отвърна баща й. — Изглежда, младият Ейвъри не само е успял да се спаси от опита на фамилията Джейкъби да го съсипе, но и е обърнал играта в своя полза. Трябваше да заема пари на Джейкъби, за да го спася от банкрут.
— Значи Тим ще се опита да убие Рупърт?
— Почти сигурно.
— Ще го допуснеш ли? — попита Силвия.
Джейкъб стана от бюрото си и отиде при дъщеря си.
— Мисля да стоя настрани. Това ме подсеща, че е хубаво да посетя родния си дом за седмица-две. Когато се върнем, нещата ще са приключили.
— Добре, татко. Но ако трябва да се убиват хора, направи го по-бързичко. Не обичам провинцията.