Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Петимата станаха и напуснаха. След минута пияницата се изправи. Беше младеж на среден ръст и единственото забележително нещо бе косата му — много руса, почти бяла. Носеше ниско нахлупена плетена моряшка шапка. Той излезе след петимата, които току-що бяха напуснали помещението.
Щом стъпи на улицата, русокосият се огледа. Една фигура се отдели от мрака на близкия вход и изчака, докато той се приближи.
— Е? — попита Даш фалшивия пияница.
— Иди и кажи на твоя работодател, че е разбъркал гнездо на стършели. Съобщи му, че Тим Джейкъби отиде да говори с Джейкъб Истърбрук. Ще проследя Джейкъби и ще се опитам да чуя нещо от разговора му с едрата риба.
— Разбрано — каза Даш. — Добре поне че не трябваше да се качваш на покривите и да висиш надолу пред прозорците. Никога не си бил много добър в тая работа.
Джими се усмихна.
— Ти пък не беше много добър в джебчийството. — Улови брат си за ръката. — Сигурен ли си, че баща ни смята, че вечерям у вас?
— Няма проблеми. — Даш вдигна рамене. — Не се безпокой. Гледай само да не се оставиш да те убият, другото дядо ще оправи с татко. Винаги го е правил.
— Добре, тичай обратно. Тези ще се съберат пак след два часа. Ще трябва да се погрижиш някой да бъде вече в кръчмата, в случай че не мога да се върна преди Тим Джейкъби.
Даш хукна в мрака, а Джими се запъти към мястото, където беше скрит конят му. Яхна го и препусна към източната порта, като се оглеждаше да види дали някой не го е забелязал и дали не го преследва.
Излезе от градската порта, мерна силуета на Джейкъби напред по пътя, очертан в мрака от меката светлина на луната, и забави коня.
Когато стигна външната стена на имението на Истърбрук, се увери, че лесно ще проникне вътре. Излизането обаче може би щеше да е по-трудно.
Двамата с брат му бяха израснали в двореца в Риланон, където баща им Арута беше служил при дядо им, тогава херцог на Риланон. Арута — кръстен на покойния принц на Крондор — бе отгледан в много по-изискана обстановка от баща си, младия крадец, постъпил някога на служба при покровителя си принц Арута.
Но внуците бяха чували историите за дядо си Джеймс и когато бяха съответно на пет и седем години, дворецът беше постоянно тормозен от две момченца, които се катереха по стените, ходеха по покривите, разбиваха ключалки, промъкваха се на държавнически срещи и по всевъзможни други начини създаваха трудности далеч по-големи, отколкото се предполагаше за крехката им възраст.
Когато навършиха съответно единайсет и девет, баща им реши, че суровият живот край границата ще ги научи на някои неща. Така Джими и Даш бяха пратени в двора на Крудий, дом на херцог Маркъс, братовчед на краля.
Прекараха там близо две години и се върнаха в Риланон опърлени от слънцето, порасли и уверени в себе си. Бяха станали добри следотърсачи и ловци и напълно непоправими. През следващите пет години неколкократно ги изхвърляха от двореца, за да разберат колко щастливо си живеят сред елита на Кралството.
Всеки път младежите се уреждаха много добре, живееха си както си искат и използуваха уменията си, с които развличаха дворцовата прислуга, за да си осигуряват допълнителни средства. На два пъти дори подлудяваха Гилдията на крадците в Риланон и едва оцеляваха, за да разказват за това.
Последния път, когато бяха изпъдени от двореца, баща им тръгна да ги търси след три седмици и разбира се, откри, че събират приходите от един от най-мизерните бардаци до пристанището. Бяха го спечелили на карти.
Джими върза коня в гората край пътя, за да не го видят, ако Джейкъби си тръгне преди него. Изтича до портата и бързо се огледа. Намери две места за стъпване и едно за хващане и ловко се покачи на масивната дървена порта. Един слуга водеше коня на Джейкъби към конюшнята. Никой друг не се виждаше. Вратата на къщата хлопна и той реши, че Джейкъби вече е влязъл.
Спусна се в двора и с няколко скока се озова до стената на къщата. Стигна до ъгъла и се огледа. Не знаеше къде точно се намира библиотеката на Джейкъб — само бе чул от брат си Даш, че е на партерния етаж.
Тихо изруга, че не бе питал брат си за подробности. Е, добре, предварителната подготовка никога не беше била най-силната му страна.
Надникна подред в няколко прозореца и не забеляза никакво движение. Накрая се загледа в една сумрачна стая, където блещукаха два свещника; оттам се дочуваха гласове.
— Не идвай тук и не искай нищо от мен, Тимъти!
Джими се опита да надникне по-добре и бе възнаграден: Тимъти Джейкъби се бе навел над едно бюро срещу Джейкъб Истърбрук.
— Трябва ми злато! — викна Тимъти. — Много злато!