Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Възрастни мъже бяха на прага да се разплачат или разпищят от притеснение. Ру разбута неколцина и видя разгневения Мастерсън.
— Не ме интересува какво казвате — изкрещя Мастерсън на двама, които се бяха навели над масата, с ръце, плътно опрени в полираната й повърхност. — Вие сте се подписали, значи доставяте зърното или плащате пазарната цена! Имате три дни!
Единият от мъжете изглеждаше разярен, но другият бе склонен да го удари на молба.
— Не мога. Моля ви. Трябва да продам всичко, което имам. Ще остана без пукната пара!
— Да сте мислили преди да ми продавате зърно, което не сте осигурили! — отвърна Мастерсън.
Ру го хвана за ръката и го дръпна встрани.
— Извинете ме, господа, ще се върнем след момент.
— Какво има? — запита Джеръм, все още много нервен.
Ру се опита да запази сериозна физиономия, но когато вече беше с гръб към останалите, се ухили победоносно.
— Колко?
— Дължат ни четиристотин хиляди крини зърно, а нямат нито една — каза Мастерсън. После внезапно разбра на кого говори и се разкикоти, като след миг прикри с ръка устата си и се престори, че кашля. — Мийни не ме интересува, нито пък братовчед му Мийкс, който е същата стока. Все пак исках да ги поизпотя малко.
— Свързани ли са с Джейкъби? — тихо попита Ру.
— Доколкото знам, не — отвърна Джеръм. — Направих както поиска и проверих всяко сдружение или синдикат, в които смятах, че има участие Джейкъби, но тия не са между тях.
— Мислих по въпроса — каза Ру. — Можем да разпилеем на пух и прах всеки инвеститор в Крондор, но тогава няма да имаме с кого да въртим търговия. С какво се занимават тия двамата?
— Мийни има чудесна малка мелница, която управлява зле — каза Мастерсън, — а Мийкс — пекарна. Спекулират, но в умерени мащаби. — После прошушна: — Някой трябва да им е пуснал мухата, че ще има голяма криза. И двамата ми дадоха разписки на стойност два или три пъти по-голяма от всичко, което притежават.
— Добре — каза Ру. — Ако превърнем „Крондорските зърнотърговци“ в постоянен синдикат, бихме могли в бъдеще да имаме различни предприятия, които да ни носят злато. Какво ще кажеш да се спазарим за дялове в пекарна и мелница?
— Предложението не е лошо — каза Мастерсън и замислено потърка брадичката си. — Ти, аз, Кроули и Хюм трябва да седнем и да го обсъдим. Можем да пренебрегваме онези, които се присъединиха по-късно, но Кроули и Стенли Хюм са с нас от началото.
— Съгласен — каза Ру, обърна се, върна се до масата и каза:
— Господин Мийни?
По-ядосаният от двамата отвърна:
— Да?
— Доколкото разбирам, не разполагате със зърното, което сте договорили да ни доставите по предварително уточнената цена?
— Знаете, че нямам! — викна Мийни. — Някой е минал и е изкупил всяко зрънце пшеница оттук до Велики Кеш! Всички закупчици ми съобщиха, че в цялата провинция никъде не се продава зърно! Как да изпълним договорите си, като не можем да закупим нищо?
— Попаднали сте в много неблагоприятна обстановка — каза Ру.
Другият мъж, Мийкс, се намеси:
— Моля ви. Ако трябва да се издължим до определената дата, ще бъдем разорени. Имаме семейства!
— Ще обсъдим това, което казвате. — Ру се направи, че се замисля.
Едва го бе казал и Мийкс вече забъбри оживено:
— О, благодаря ви, сър! — От облекчение почти се просълзи.
— Ще го направите ли? — попита Мийни.
— При една разумна лихва бихме могли да се задоволим с активи като… — Ру погледна Мастерсън и прошепна: — Как му се казваше на това?
— Допълнителна гаранция.
— Да, допълнителна гаранция — каза Ру. — Пригответе списък на това, което притежавате, и елате тук на определената дата. Ще измислим нещо. Не можем да оставим семействата ви на улицата, нали?
Двамата излязоха и Ру се зае с хората, които бяха дошли преди договорените дати, за да искат по-дълъг срок, защото нямало пшеница за купуване. Прегледа бързо разписките, които Мастерсън бе оставил настрана, и запомни имената. Никой от тези мъже не бе дошъл да се срещне с тях.
В края на деня Ру, тримата му съдружници и Себастиан Лендер се отпуснаха уморени в креслата си.
— Господа — каза Ру, — предлагам да създадем постоянна компания.
— И защо? — попита Кроули.
— Според Джеръм ни трябва още доста време, за да завършим най-поразяващата спекулация в историята на Западните владения и на кафене „Барет“.
— Мисля, че това е разумно предложение — каза Лендер.
— Е, разбира се — каза Джеръм, — никой от нас не е очаквал, че нещата ще се развият така.