Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Тя почука по зъбите си с нокът.
— Тези жилави младежи разполагат с голяма… сила и енергия.
— Силвия — озъби се баща й, — знаеш, че не харесвам такива разговори.
Тя се плъзна покрай него и тръгна към спалнята си.
— Татко — подхвърли тя от стъпалата, — знаеш каква съм. Ти си ме възпитал такава. — Усмихна се лукаво. — Смяташ ли да го убиеш?
— Надявам се, че не — отвърна Истърбрук. — Много е жизнен и от някои неща, които чух за войнишкия му живот, има способността да оцелява. Би бил по-добър за съюзник, отколкото за противник.
— Но това все още не ти пречи да се опитваш да го разориш.
— Да разориш някого — каза баща й и тръгна към библиотеката — не е равносилно на това да го убиеш. Ако се разори с тази зърнена спекулация, бих могъл да му предложа, място в някоя от моите фирми. Тогава няма да се безпокоя за издигането на още един конкурент, а ще разполагам с ценен сътрудник.
Силвия изчезна на горния етаж, а Джейкъб влезе в библиотеката и каза на глас:
— Освен това, ако потрябва, винаги мога да накарам Тим Джейкъби да го ликвидира.
Ру сръбваше от чашката с кафе. Това беше петото или шестото му за деня — вече пиеше кафе по-скоро по навик, отколкото за удоволствие.
Даш дотича по стълбите до масата, където Ру седеше с партньорите си, и каза:
— Има съобщение за вас.
И подаде на Ру една бележка. Купувачът на скъпоценности в Саладор беше предложил цена, по-ниска от тази, на която Ру се надяваше, но не и толкова лоша, че да го накара да търси нова, по-добра сделка. Ру бързо пресметна и каза:
— Отговор по бърз ездач. Да изпрати незабавно златото, после ще получи стоката.
— Дънкан съобщава за някакво вълнение сред хората по кръчмите — добави Даш. — Нощес някакъв пиян мелничар разправял, че нямало какво да мели, защото фермерите не носели нищо в града.
— Дръж ме в течение — кимна Ру.
— Започва се — обърна се към партньорите си младият търговец, когато Даш побягна обратно.
Мастерсън кимна, повика един келнер, надраска една бележка и му я подаде.
— Занеси това до първия етаж. За господин Аместед.
— Какво правите? — попита Ру.
— Сега сме длъжници — каза Мастерсън — и за да се освободим, трябва да заплатим шестстотин хиляди жълтици — стойността на зърнените опции. Ние извършихме най-голямата покупка на едро на зърно в историята… на света!
Прокара ръка по лицето си.
— Съмнявам се, че има зрънце жито между Малаково средище и Далечния бряг, което през следващите две седмици да не се появи пред вратите на града на наше име. Дано сме обмислили нещата добре, Ру.
— Никой от вас — усмихна се младият мъж — не би се съгласил с моя план, ако не беше сигурен, че ще проработи. — Той посочи с пръст към долния етаж на общата зала. — Ясно ми е едно, Джеръм. Всеки човек тук е гадно алчно копеле, и ние не правим изключение.
— В това има повече истина, отколкото в каквото и да е друго, Ру — разсмя се Мастерсън и се наведе напред. — Да ти кажа право, когато бяха малък, режех кесиите на хората, за да преживявам. Получих възможност да вляза в правия път и го направих в армията по време на Голямото въстание. Бях още почти момче, но като всеки служил в армията, получих кралска прошка. Реших да се посветя на честен бизнес и открих, че разликата между почтената търговия и непочтената кражба е в начина, по който постигаш целта си. — Той се облегна в креслото си. — О, не взимам всичко, което притежават другите, и ако работим добре заедно, ще натрупаме пари, но понякога това ми се струва също толкова нечестно, колкото и да отмъкнеш някому кесията и да побегнеш през пазара.
— Къде стигнахме с цените? — попита Ру.
— Вдигаме постепенно до три сребърни монети за двайсет крини срещу шестпроцентова гаранция.
— Омръзна ми да пресмятам — каза младежът. — Колко ще изкараме при това положение?
— Нямам представа — отговори Мастерсън. — Все още зависим много от купувачите от Свободните градове, за да започнат да се вдигат цените.
— Надявам се, че няма да се забавят повече от няколко дни — каза Ру. — Трябва да закупим още малко евтини опции. Дънкан съобщава, че започва да се носи мълва, че зърното от далечните ферми не пристига. След няколко дни никой няма да предлага оферти. Трябва да свършим с това днес, най-късно утре.
— Нямам пукната пара и съм вложил всичко, което притежавам, като залог при лихварите — каза Мастерсън. После се засмя. — Би трябвало да съм изплашен до смърт, но истината е, че не съм се чувствал така щастлив от времето, когато бях момче и тичах през града, а градската стража ме гонеше по петите!