Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Бяха изгрели двете луни и на тяхната светлина Ру мярна някакъв блясък и се усмихна, докато слизаше от коня и подаваше поводите на прислужника. Истърбрук сигурно разполагаше с някое от хитроумните стъклени приспособления, с които се виждаше надалеч.
Иначе къщата беше такава, каквато беше очаквал. Двуетажна, разположена на голяма площ, но в никакъв случай не и пищна. Имаше обширна градина и Ру усети аромата на цветята. В няколко прозореца се виждаше светлина. Зад тях се долавяше движение на хора.
Ру почука на вратата и тя се отвори. Очакваше да види някой слуга и остана почти без дъх, когато пред него застана самата Силвия Истърбрук.
— Господин Ейвъри? — каза тя с усмивка, която накара стомахът му болезнено да се присвие.
Носеше дълбоко изрязана дълга рокля, която показваше, че не е толкова слаба, колкото Ру си бе мислил. Десенът на тъканта беше бледосин, за да подчертае цвета на очите й.
Носеше огърлица от диаманти и никакво друго украшение. Ру можа да каже само „здравейте“ и вдървено пристъпи напред.
— Мога ли да взема наметката ви? — попита тя.
Ру се забави, като се опитваше да развърже връзката на новото си наметало. Накрая успя.
— Татко ви очаква в личния си кабинет. Към хола и после наляво — каза тя и му посочи пътя. — Ще закача дрехата ви и ще отида да видя какво става с вечерята.
Ру я изгледа как изчезна зад една врата вдясно и се насили да поеме дълбоко дъх. Бе опиянен от вида на момичето, но все пак си даваше сметка, че предстоящият разговор с баща й е опасен.
Закрачи към хола, погледна през две врати към скромните стаи с единични легла, маси и нощни шкафове. Дали не бяха помещенията за слугите?
Стигна до голяма врата в края на хола, която едва се виждаше в полутъмното помещение — само един свещник, поставен на масата в средата на просторното помещение, осветяваше пътя му. Отвътре се чу глас:
— Влезте, моля.
Ру отвори голямата врата и пристъпи напред. Джейкъб Истърбрук се надигаше иззад огромно бюро в стаята, която Ру можеше да определи само като библиотека. В двореца на принца веднъж беше виждал помещение с толкова книги и сега се учуди, че някой извън кралския двор също притежава такова нещо.
Стаята се осветяваше от два свещника — един на бюрото на Истърбрук и другият — до наклонен чин за четене до стената срещу вратата. Само два кръга светлина в иначе тъмното книжно хранилище.
Ру приближи към бюрото и забеляза в полумрака до стената още една фигура. После видя, че всъщност са двама души. Те направиха крачка напред и Ру несъзнателно посегна към хълбока си, където обикновено висеше камата му.
— Хайде стига — каза Истърбрук, като че ли усмиряваше деца. Към светлината пристъпи Тим Джейкъби и един по-млад мъж, който доста му приличаше и можеше да бъде само брат му.
— Господин Ейвъри, вярвам, че вече сте се срещали с Тимъти Джейкъби. Другият господин е брат му — Рандолф. — Той погледна към вратата. — Току-що се готвеха да си тръгнат.
Ру стоеше неподвижно, готов за отбрана. Тим не каза нищо, но брат му се обади:
— Приятно ми е, господин Ейвъри.
— И на мен, господин Джейкъби — отвърна Ру. Нито един от младите мъже не протегна ръка за поздрав.
Двамата братя тръгнаха към вратата. Тим поспря и каза през рамо:
— Ще държим връзка, Джейкъб.
— Надявам се, Тимъти — любезно отвърна Истърбрук. — Предай поздравите ми на баща си.
— Непременно — сухо отвърна Тим.
— Трябваше ни повечко време, за да завършим деловия си разговор, отколкото предполагах — обясни възрастният мъж. — Съжалявам, че присъствието им тук ви разтревожи.
— Беше малко неочаквано — отвърна Ру.
— Седнете — каза Истърбрук и посочи на Ру елегантен стол от другата страна на широкото бюро. — Имаме малко време, докато Силвия ни покани за вечеря.
— Поразучих някои неща за вас, млади Ейвъри — продължи Истърбрук, отпусна се на креслото си и скръсти ръце върху корема си. Ру никога не го бе виждал без шапка и сега забеляза, че е плешив, а оредяващата посивяла коса се спуска назад към яката му. Имаше дълги рунтави бакенбарди, но иначе беше гладко избръснат. На лицето му се изписа весело любопитство.
— Вашата идея да доставяте наливно вино в бъчонки от Даркмоор заслужава похвала. Мисля, че в това начинание има бъдеще. Лошо е станало, че сте се спречкали с Шегаджиите. Ако знаех за вас, щях да се опитам да спестя както вашите загуби, така и живота на Сам Танерсън.
— Впечатлен съм, че знаете нещата в подробности — каза Ру.
— Информацията е ценно нещо, — махна небрежно Истърбрук, — но до нея се стига лесно, ако имаш източници.
После се наведе напред и допълни: