Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Имам предвид — поде отново Ру, — че се справихме толкова добре, защото всички действувахме много бързо и отговорно. По-слаби мъже биха се огънали и побягнали.
Кроули не изглеждаше много уверен, но Хюм бе очевидно приятно изненадан от тези думи.
— Бил съм войник две ужасни години — продължи Ру — и разбрах, че е неоценимо богатство да имаш зад гърба си хора, на които може да се довериш.
Той ги изгледа подред.
— Вярвам на всички ви.
Кроули изглеждаше истински развълнуван.
— Предлагам — допълни Ру — да запазим нашето ново богатство обединено и да създадем компания с разнообразна дейност и с много различни клонове — такава, каквато не е съществувала досега.
Знаеше, че всъщност предлага ново обединение, което да съперничи на могъщия холдинг на Джейкъб Истърбрук.
— И ти ще станеш президент на новата компания, така ли? — попита Кроули. В гласа му имаше нотка на подозрение.
— Не — каза Ру. — Аз съм доста нов в тези неща и макар че си мисля, че имам усет към бизнеса, си давам сметка, че имахме и късмет.
Той се разсмя.
— Съмнявам се, че в близко време някой би подписал договор за зърно в Кралството, без предварително да е закупил пшеницата.
Другите се разсмяха искрено.
— Мислех си, че вие трябва да председателствате, Брандън — каза Ру. — За пръв път наричаше Кроули с малкото му име.
— Аз ли? — попита Кроули, очевидно изненадан.
— Ами… — Ру погледна Джеръм. — Господин Мастерсън и аз имаме, така да се каже, малко непредставителни биографии.
Мастерсън се засмя.
— И колкото и да уважавам господин Хюм, мисля, че вие сте по-старшият член. Вашата възраст и опит ще ни служат добре. Предлагам вие да председателствате, а господин Хюм би могъл да работи като втори служител в компанията. За мен е достатъчно да бъда един от четиримата съдружници. Извън фирмата ще се занимавам и със своя бизнес. Управлението на „Ейвъри и синове“ ми отнема доста време. Мисля, че всички ние бихме желали да работим и извън новата компания. Но да не забравяме, че ще се срещнем с много, наистина много мъже, които няма да са в състояние да изпълнят разписките и договорите, които са подписали с нас.
После преразказа разговора, който бе имал с Мастерсън, и предложението си към Мийкс и Мийни.
— Всичко това би могло да завърши като получим дялове в различни предприятия и търговски фирми, пръснати около Горчивото море. Поради тази причина, господа — обърна се той към всички, — предлагам днес да основем търговска и холдингова компания „Горчиво море“.
— Да ме вземат мътните, ако не си изгряваща звезда, Рупърт Ейвъри! — Мастерсън плесна с длан по масата. — Продължавам с теб.
— Аз също се присъединявам към вас и ще го сторя с удоволствие — каза Хюм.
— Председателстващ служител? — каза Брандън Кроули. — Добре, с вас съм.
— Господин Лендер — обърна се младият търговец към правника, — бихте ли били така любезен да подготвите документите по това споразумение?
— Ще ми бъде приятно, господин Ейвъри.
— Мисля, господа — каза Мастерсън и потри доволно ръце, — че е време за по едно питие. — И викна на келнера да донесе от специалния му личен коняк и пет чаши.
Всеки вдигна чашата си и Мастерсън каза:
— Пия за господин Рупърт Ейвъри, без чиято настойчивост и убеденост не само нямаше да бъдем сега толкова богати, но можеше и да просим по улиците.
— Не, моля ви — каза Ру. — Всеки от нас заслужава доверие. По-скоро бих предложил друг тост. — Той вдигна чашата си. — За търговска и холдингова компания „Горчиво море“!
15.
Укрепване
Кръчмата беше претъпкана.
Въпреки шума петимата мъже говореха тихо. Един от тях се изплю — толкова беше разгневен.
— Мръсното копеле, задуши пазара и вървим към разорение. Казвахте, че това ще е лека работа. Имам сериозно участие в три различни синдиката и всички са застраховани с една и съща гаранция. Ако се провали дори единият, трябва да бягам от Крондор или да отида в затвора! Казвахте, че въобще няма да има неприятности! — Той посочи обвиняващо седналия срещу него.
Тимъти Джейкъби се наведе напред.
— Нищо не съм ти обещавал, де Вит. Казах, че имаш възможност да участваш в едно ликвидиране. Но никога не съм ти гарантирал нищо.
— Това са безсмислени разправии — каза третият. — Въпросът е какво ще правим сега?
— Смятам да се срещна с Истърбрук — отвърна Джейкъби и стана толкова рязко, че столът му падна назад и удари един пияница, заспал с глава на масата.
Пияният леко се размърда и Джейкъби хвърли бегъл поглед към него. Човекът бе почти в несвяст.
— Ще се видим пак тук след два часа. И ще ви донеса отговор.