Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Разбирам какво искаш да кажеш — рече Ру. — Това е като… да заложиш живота си на едно хвърляне на заровете.
— Никога не съм се интересувал от зарове — отвърна Мастерсън. — Винаги съм предпочитал картите. Лин-лан или покийр. Ти срещу другите на масата.
— Очаквам да пристигне злато от Саладор — каза Ру. — Още десет хиляди златни монети, ако ни потрябват.
— Ще ни потрябват — каза Хюм, който току-що се бе появил. — Толкова сме се охарчили, че нямаме дребни да си платим кафетата. — После добави тихо: — Може да се наложи всички да бягаме бързо.
— Не мисля — засмя се Ру. — Надявам се, че всяка минута ще чуем това, което се надяваме и чакаме да се случи…
След няколко минути се появи келнер с две бележки. Мастерсън отвори първата и рече:
— Това е съгласието на Аместед. Ще участва с десет хиляди. Просто много му се иска да знае какво правим.
— Какво означава това? — попита Кроули, който тъкмо сядаше. — Какво каза за Аместед?
— И той участва — каза Мастерсън.
— А другата бележка? — полюбопитства Ру.
— Предложение — каза възрастният търговец доволно. — Едно сдружение ни предлага шейсет хиляди крини по сребърник за три крини, гарантирани с десетпроцентова опция.
— Това са те! — Ру удари с длан по масата. — Сигурен съм. Алчните копелета не можаха да устоят. Паднаха ни в ръцете.
— Не съвсем — каза Мастерсън. — Нямаме достатъчно злато.
— Колко не ни стига? — изръмжа Ру.
— Бихме могли да използваме тези десет хиляди жълтици, които очакваш от Саладор.
— Достатъчни ли са?
— Почти — каза Мастерсън. — И все пак няма да ни стигнат две хиляди.
— Трябва да изляза — каза Ру и стана. — Имам нещо предвид.
Слезе по стълбите в общата зала, излезе навън и видя, че улиците са относително спокойни. Зърна къщата, където бе скрил топчето скъпа коприна, с което бе започнал кариерата си, и пресече улицата, като избягваше локвите. Предната нощ бе валяло силно, което донякъде обясняваше слабото движение из града.
Стигна до вратата на изоставената къща и забеляза, че никой не е сменил счупените панти. Вътре нямаше нищо ценно за крадене — но къщата може би беше надеждно укритие.
Разходи се из нея и отново усети, че мястото го привлича по някакъв необясним начин. Не бе казал нищо на Карли, но когато забогатееше, възнамеряваше да купи този дом. Привличаше го да има къща близо до кафене „Барет“, защото вече бе решил, че транспортната фирма ще бъде сърцето на неговата бизнес империя, но ще е само част от многобройните му начинания.
Търгуването в „Барет“ беше нещо, което не бе изпитвал никога досега; беше страшна комарджийска игра, която никой войник, загубил цялата си заплата на зарове в някоя долнопробна пивница, не би могъл и да си представи. Беше опияняващо и Ру се замайваше от откриващите се възможности.
Седя в къщата дълго, заслушан в звуците на града и шума на дъжда — отново бе почнало да вали. Постепенно светлината на деня угасваше. Когато реши да си тръгне, почти се бе свечерило.
Даш го чакаше в кафенето.
— Луис съобщава, че първият товар зърно пристига. В едно от селата от района на Далечните земи са ожънали по-рано.
— Има ли място в склада ни?
— Трудно. Само ако извадим всичко на двора или на улицата.
— Може да стане зле — каза Ру. — Нямаме средства, за да плащаме складовете на пристанището, а още нито един кораб не е пристигнал от Свободните градове.
— Пристигна — спокойно каза Даш.
— Какво? — почти извика Ру.
— Видях един търговец, който товареше днес на обяд. Търся ви от часове, за да ви съобщя новината.
— Тогава да тръгваме бързо!
И почти затича към пристанището. Даш го следваше плътно. Когато стигнаха кея, Ру попита:
— Къде е корабът?
— Ето там — каза Даш и посочи.
— Собственикът би трябвало да е в митницата — каза Ру. — Хайде!
В митницата намериха един муден чиновник, който проверяваше някакви документи. Двама изнервени мъже го чакаха прави.
— Тук ли е собственикът на кораба от Свободните градове? — попита Ру още от вратата.
— Какво? — вдигна глава чиновникът.
— Аз съм — каза единият от двамата мъже. — Все още съм тук и чакам тази дървена глава да подпише документите, за да мога да предам товара на купувача.
И посочи човека до себе си.
— Имам товар за Свободните градове, ако още нямате заявки от Крондор — бързо каза Ру.
— Съжалявам, момче — каза капитанът, — но вече съм ангажиран. Имам кредитни писма и разрешение да застраховам товара. Моят работодател се е погрижил предварително. — Но добави тихо: — Ако е нещо дребно, бих могъл да го скътам някъде в трюма, но ми е наредено да напълня кораба със зърно и да се връщам с максимална бързина.