Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Запомнете това: от всичките стоки, с които търгуват хората, информацията е най-ценната.
Ру кимна. Не беше съвсем сигурен какво иска да му намекне възрастният мъж, но все пак реши, че това не е спор или разговор, а по-скоро лекция.
— Сега, повтарям отново, надявам се вие и Тим Джейкъби да забравите старите си несъгласия, колкото и дълбоки да са чувствата ви, защото може би ще разберете, че трудно се прави бизнес с двама мъже, които всеки момент са готови да се избият.
— Не бях предупреден, че ще водим делови разговори — сдържано каза Ру.
Истърбрук се усмихна, но в усмивката му нямаше нищо приятелско.
— Мисля, че съдбата е благосклонна към вас, Ейвъри. Напреднали сте забележително, и то доста бързо. Сватбата с дъщерята на Хелмут Гриндъл ви е дала парични възможности, на които доста ваши връстници биха завидели, но сте напреднали далеч над тези рамки. Бащата на господин Джейкъби беше много ядосан, че именно вашата фирма е получила договора за пренасяне на стоки в двореца; той си мислеше, че неговата фирма е логичният избор в това отношение. Освен това сте го порязали лошо на два пъти, струва ми се, в областта на не толкова почтената търговия.
— Въпреки младостта си, господин Истърбрук — насили се да се усмихне Ру, — аз съм научил едно — никога да не признавам нищо.
Истърбрук се засмя и този път в тона му се долавяше искрено одобрение.
— Добре казано — въздъхна той. — Както и да е, надявам се, че в бъдеще ще успеем да работим в мир и съгласие.
— Имам да си връщам дълг, господин Истърбрук — рече младият човек. — Но вие нямате нищо общо с това.
— Да, засега нямам — каза Истърбрук.
На вратата се почука и надникна Силвия.
— Вечерята е сервирана.
— Не трябва да караме домакинята да чака, нали? — каза Истърбрук.
Ру поклати глава, но не каза нищо. Последва домакина към вратата. Истърбрук любезно му даде път. Ру тръгна след Силвия през огромния хол и когато стигнаха отново до преддверието, където беше главният вход на къщата, още веднъж установи колко очарователно играят светлините на свещниците върху златистата й коса.
Стигнаха до трапезарията. Сърцето му заби учестено, когато се насочваха към масата. Настаниха го в един стол с висока облегалка, като домакинът му беше отляво, а Силвия — срещу него. До тях имаше места за още седем души.
— Никога не съм виждал подобна стая — каза Ру.
— Това е една идея — отвърна Истърбрук, — която открих в описанието на трапезарията в далечен двор в едно от кралствата, някъде в края на Кешийската конфедерация. Кралят им предпочитал интимните вечери пред обичайния дворцов хаос и настоявал да седне в средата на масата, което означава на два стола през вас отдясно, а всички останали се нареждали покрай него от двете му страни, така че да може да разговаря спокойно с всеки от присъстващите.
— Свикнали сме с тази голяма маса — обади се Силвия, — макар че понякога се налага да викаш, за да може да те чуе седящият срещу теб.
— Харесва ми — усмихна се Ру. И си обеща, че непременно ще има същата маса. Но осъзна, че в малката му къща няма достатъчно място за такава обемиста мебел.
После се замисли за хазартната игра, която бе започнал с партньорите си, и осъзна, че ако спечели, ще е в състояние да си построи къща, която ще може да се сравнява с тази. Отпъди мисълта какво можеше да стане, ако не успееха.
Разговорът вървеше бързо и Ру не беше в състояние да си спомни и половината от това, което беше казал. Нощта напредваше и той упорито се мъчеше да не се зазяпва в Силвия, но не можеше да устои на изкушението. Тя привличаше очите му като магнит. Към края на вечерята бе запомнил чертите й завинаги, като че ли бяха някаква скъпоценна и съкровена карта. Познаваше всяка извивка на грациозния й врат, овала на устните й, леката неправилност на единия й преден зъб — единственото петънце в зашеметяващата й красота.
На вратата, докато той пожелаваше на домакините лека нощ, Силвия хвана ръката му, стисна я здраво и я придърпа така, че дланта му докосна леко гърдите й.
— Беше чудесно, господин Ейвъри. Надявам се да ни посетите отново, и то скоро.
Ру почти заекваше, докато обещаваше, че ще се обади пак. После яхна коня си и се насочи към голямата порта. Можеше само да се чуди на вълшебното чувство, което го изпълваше, и беше поразен да разбере — по редица дребни признаци, че Силвия Истърбрук намира компанията му за приятна.
Силвия изчака вратата да се затвори, после се обърна към баща си и попита:
— Какво мислиш?
— Един много обещаващ млад човек — отвърна Джейкъб Истърбрук.
— Определено не е привлекателен, макар че в него се долавя сила и дух, които са доста чаровни на фона на глупавата му физиономия — каза тя. — А и ръцете му са изненадващо здрави.