Спомен за светлина

Демандред беше добър. Дори с предимството, дадено му от пръстените, Гавин едва се измъкна от контраудара му. Двамата затанцуваха в малкия кръг, отворен от шараите. Далечни изстрели изхвърлиха метални кълба по склона и земята се разтърси. Само няколко дракона все още стреляха, но май бяха съсредоточени върху тази позиция.

Гавин изпъшка и се хвърли в Буря разтърсва клона в опит да влезе в гарда на Демандред. Трябваше да посече с меча в подмишницата или между шевовете на бронята от монети.

Демандред отвръщаше с ловкост и изящество и Гавин скоро започна да се поти под ризницата си. Чувстваше се по-бърз от всякога, но реакциите му бяха като плашливото пърхане на птиче. Да, колкото и да се мъчеше, не можеше да нанесе точен удар.

- Кой си ти, малко човече? - изръмжа Демандред и отстъпи с вдигнат настрани меч. - Биеш се добре.

- Гавин Траканд.

- Братът на малката кралица. Осъзнаваш кой съм аз.

- Ти си убиец.

- А твоят Дракон не е ли убивал? - каза Демандред. - Сестра ти никога ли не е убивала, за да опази, бих казал _да заграби_ трона си?

- Това е друго.

- Така казват всички. - Демандред пристъпи напред. Движенията му бяха плавни като на танцьор. Владееше меча до съвършенство. Гавин не беше чувал Демандред да е известен с майсторство в меча, но този мъж пред него не отстъпваше на никой от онези, срещу които се беше изправял. Беше по-добър от всички всъщност.

Гавин изпълни Котка скача на стената - красива мълниеносна форма, след това се сниши в Змийският език танцува: надяваше се предишният удар да е заблудил Демандред и че ще може да го прободе в корема.

Нещо го блъсна в гърдите и го събори на земята. Гавин се превъртя и отново скочи на крака, ниско присвит. Дъхът му се затрудни. Не изпитваше болка заради пръстените, но сигурно имаше счупено ребро.

„Камък - помисли Гавин. - Прелял е и е вдигнал камък, за да го хвърли по мен.” Трудно му беше да го порази със сплитове заради сенките, но нещо голямо можеше да се хвърли в тях и пак да го удари.

- Мамиш - изръмжа Гавин с презрение.

- Мамя ли? Има ли правила тук, малко дуелистче? Доколкото помня, _ти_ се опита да ме намушкаш в гръб, докато се криеше загърнат в мрак.

Гавин вдиша дълбоко, хванал се с ръка за хълбока. Желязно драконово кълбо тупна на земята близо до тях и избухна. Взривът разкъса няколко шараи и телата им опазиха Гавин и Демандред от силата му. Изригналата пръст се изсипа отгоре им като пръските на морска вълна по палубата на кораб. Поне един от драконите все още действаше.

- Нарече ме убиец - каза Демандред. - И наистина съм убиец. Също тъй съм твоят спасител, искаш или не.

- Ти си луд.

- Едва ли. - Демандред закръжи около него и посече във въздуха с няколко замаха на меча си. - Онзи мъж, комуто се подчиняваш, Луз Терин Теламон, _той_ е луд. Въобразява се, че може да надвие Великия властелин. Не може. Това е простата истина.