Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- След Сянката ли искаш да тръгнем?
- Да. - Очите на Демандред бяха студени. - Ако убия Луз Терин, в награда за победата ще ми бъде дадено правото да пресътворя света както пожелая. Великият властелин не се интересува от власт. Единственият начин да защити този свят е като го унищожи и след това да се погрижи за хората си. Нима твоят Дракон не твърди, че може да направи точно това?
- Защо непрекъснато го наричаш _моя_ Дракон? - Гавин изплю кръвта от устата си. Пръстените… теглеха го напред. Краката му тръпнеха, изпълнени със сила и енергия. „Бий се! Убий!”
- Подчиняваш му се - каза Демандред.
- Не!
- Лъжа. Или може би просто си излъган. Знам, че Луз Терин предвожда тази армия. В началото не бях сигурен, но вече съм. Този сплит около теб е достатъчно доказателство, но имам още по-голямо. Никой смъртен пълководец няма такова умение, каквото се видя този ден. Изправен съм срещу истински майстор на бойното поле. Може би Луз Терин носи Маската на огледалата или предвожда, като праща съобщения на този Каутон с Единствената сила. Все едно, виждам истината. Днес играя на зарове с Луз Терин.
- Винаги съм бил по-добрият пълководец. Ще го докажа тук. Бих те накарал да кажеш това на Луз Терин, но няма да живееш достатъчно дълго, малко дуелистче. Приготви се. - Демандред вдигна меча си.
Гавин пусна ножа и хвана меча си с две ръце. Демандред тръгна към него дебнешком, влизайки в непознати за Гавин форми. Не чак толкова неразгадаеми, че да не може да ги парира, но въпреки по-голямата му бързина Демандред отново и отново прихващаше меча му и го отбиваше безопасно настрани.
Не нанасяше удари. Едва се движеше, разтворил широко крака, с меча в двете ръце, и отбиваше всяка атака на Гавин. Гълъбът излита, Падащият лист, Ласката на леопарда. Гавин стисна зъби и изръмжа. Пръстените уж трябваше да са достатъчни. Защо не бяха?
Отстъпи назад, след това рязко се наведе, когато нов камък полетя и профуча на педя покрай главата му. „Слава на Светлината за тези пръстени”, помисли си.
- Биеш се с вещина, като за човек от този Век - каза Демандред. - Но все още боравиш само с меча си.
- Какво друго да правя?
- Стани самият меч - каза Демандред изумен, че Гавин не разбира.
Гавин изръмжа и налетя отново. Все още беше по-бързият. Демандред не атакуваше. Беше в отбрана, макар и да не отстъпваше. Просто стоеше на място и отбиваше всеки удар.
Демандред затвори очи. Гавин се усмихна и заби в Последен удар на черната пика.
Мечът на Отстъпника се завихри.
Нещо удари Гавин и той изохка и спря. Олюля се, рухна на колене и погледна дупката в корема си. Демандред го беше пронизал през ризницата. Издърпа меча си с плавно движение.
„Защо не мога… защо не мога да усетя нищо?”
- Ако преживееш това и видиш Луз Терин - каза Демандред, - кажи му, че чакам с нетърпение двубой помежду ни, меч срещу меч. Кажи му, че съм станал по-добър от последната ни среща.
Изтръска меча във въздуха, после избърса острието с палец и показалец, изтръска и тях и пъхна меча в ножницата.
Поклати глава и запокити огнено кълбо към все още стрелящия дракон.
Възцари се тишина. Демандред закрачи към ръба на стръмния склон и охраната му шараи се стегна около него. Гавин рухна на земята замаян. Животът му изтичаше върху изгорялата трева. Опита се да задържи кръвта с треперещите си пръсти.
После успя някак да се надигне на колене. Сърцето му проплака. Трябваше да се върне при Егвийн. Запълзя и кръвта от раната се смеси с пръстта под него.
С размътени от студена пот очи видя няколко коня на двайсетина крачки напред. Ровеха с копита в туфите изгоряла трева на коневръза. След дълги минути изтощителна борба успя да се покатери на гърба на един кон, отпусна се замаян и стисна гривата с едната си ръка. Събра последни сили и смуши животното с пети.
- Милейди - каза Мандевин. - Познавам тези двама мъже от години! Не са с неопетнено минало. Никой не идва в Бандата без някое и друго петно в миналото си. Но Светлината ми е свидетел, _не са_ Мраколюбци!
Файле дояждаше обедната си дажба в мълчание и слушаше възможно най-търпеливо възраженията на Мандевин. Жалко, че Перин не беше тук, за да се скара с него не на шега. Имаше чувството, че ще се пръсне от напрежение.
Бяха толкова близо, толкова ужасно близо до Такан’дар. В черното небе се носеше грохот на мълнии и не бяха виждали нито едно живо същество - опасно или не - от няколко дни. Нито бяха видели Ванин или Харнан повече, макар Файле да поставяше двойна стража всяка нощ. Слугите на Тъмния не се предаваха.