Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Каладин местеше поглед от единия на другия. Взимаха всичко това много насериозно.
— Наистина ли смятате, че ще свърши работа? — попита той умислено.
— Да — отговори Шалан. — Обаче според обичая, Садеас може да избере някой да се бие от негово име и така Адолин може и да не стигне до дуел лично с него. Но все пак ще спечели Бронята и Меча му.
— Съвсем няма да съм толкова удовлетворен. Но ще бъде приемливо. Победя ли защитника на Садеас, ще го лиша от опора. Доверието към него ще рухне.
— Ала това няма наистина да означава нещо — възрази Каладин. — Нали?
Двамата го погледнаха.
— Това е само игра. Дуел — уточни той.
— Ще бъде различно — каза Адолин.
— Не виждам защо. Вярно, можете да спечелите Бронята и Меча му, но титлата и властта му ще си останат.
— Става дума за възприятие — уточни Шалан. — Садеас е изградил съюз против краля. Внушава, че е по-силен от него. Ако загуби от защитника на краля, това вече няма да е от значение.
— Обаче си остава игра — настоя Каладин.
— Така е — отговори Адолин. Каладин не очакваше принцът да се съгласи с него. — Но това е играта на Садеас. Той е приел правилата.
Каладин се облегна и обмисли чутото. Този обичай може да е отговорът. Решението, което търся…
— Садеас беше толкова силен съюзник — със съжаление додаде Адолин. — Бях забравил неща като разгрома на Йенев.
— И какво се промени? — попита Каладин.
— Гавилар умря — тихо отговори Адолин. — Старият крал водеше татко и Садеас в една посока. — Той се приведе напред и се вгледа в бележките на Шалан, макар да не можеше да ги прочете, разбира се. — Трябва да направим така, че това да се случи, Шалан. Трябва да наденем примката на шията на тази змиорка. Блестящо. Благодаря ти.
Шалан се изчерви, прибра бележките в плик и му го даде.
— Дай ги на леля ти. Тук описвам какво съм намерила. Тя и баща ти ще са по-наясно добра ли е идеята.
Адолин взе плика и я улови за ръката. Двамата споделиха мига и направо се разтопиха. Да, Каладин все повече се убеждаваше, че жената няма да е пряка заплаха за Адолин. Ако наистина беше някаква измамница, не целеше да отнеме живота на Адолин. Само достойнството му.
Много е късно, помисли той, докато гледаше как принцът се обляга с глупава усмивка. То вече е мъртво и изгорено.
Каретата стигна Външния пазар, където мина край няколко патрулни отряда в сините униформи на Колин. Мъже от другите мостове. Службата тук беше едно от средствата на Каладин да ги обучи.
Той пръв слезе от каретата и забеляза редиците фургони за буря наблизо. Мястото беше оградено с въжета, навързани на стълбове, та да не се промъкват хора. Ала мъжете с тояги, които се облягаха по някои от стълбовете навярно вършеха по-добра работа.
— Благодаря, че ни докара, Шуте — рече Каладин и се обърна. — Отново се извинявам за флейтата, която ти…
Шутът не беше на капрата. Там седеше по-млад мъж в кафяви панталони и бяла риза, с кепе на главата. Той смутено го свали.
— Ще прощаваш, сър — рече човекът. Каладин не можа да определи откъде е изговорът му. — Добре ми плати, така си беше. Рече точно къде да стоя, та да се сменим.
— Какво става? — попита Адолин, щом слезе от каретата и вдигна поглед. — О. Шутът прави такива работи, мостови.
— Такива работи ли?
— Обича да изчезва загадъчно — отговори Адолин.
— Хич не беше загадъчно, господарю — възрази мъжът, обърна се и посочи. — Беше ей там, наблизко, дето колата спира, преди да свие. Трябваше да го чакам и сетне да подкарам тая същата кола. Трябваше да скокна горе и нищичко да не разбутам. Побягна. Кикотеше се като дете, тъй си беше.
— Просто обича да изненадва хората — уточни Адолин и помогна на Шалан да слезе. — Не му обръщай внимание.
Новият кочияш се посви, като че му беше неудобно. Каладин не го познаваше; не беше от обичайните слуги на Адолин. На връщане трябва да пътувам при него. Да го държа под око.
Шалан и Адолин се отправиха към менажерията. Каладин взе копието си от гърба на колата и ги последва, подтичвайки. После тръгна на няколко стъпки зад тях. Чу как се смеят и му се прищя да ги зашлеви.
— Олеле — обади се Сил. — От тебе се очаква да впрягаш бурите, Каладин. Не да ги носиш зад очите си.
Каладин я изгледа. Сил литна и затанцува около него като лента светлина. Намести копието на рамо и продължи да крачи.
— Какво има? — попита Сил и се настани във въздуха пред него. Накъдето и да обърнеше глава Каладин, Сил се плъзваше натам, като че стоеше на невидима лавица. Момичешката ѝ рокля трептеше в мъгла току под коленете.