Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Нещо много сте мълчалива — тросна се той, пронизвайки я с поглед на дълбоко оскърбен повелител.
— Извинявайте, в главата ми е такава каша… Толкова се страхувам да не се повторят нещастията от детството ми! О, ще умра, ако стане така! Ще умра! Чувате ли? Не знаете какво е да ви сочат с пръст, да ви омърсяват с поглед, да шушукат зад гърба ви, да обвиняват… Прекалено сте благороден, за да сте изпитали подобни унижения.
— Престанете да фантазирате, Дьониз.
Сомелиерът се приближи до тяхната маса с картата на вината. Шавал подробно ги прегледа. Ще избера нещо по-силно, за да я накарам да млъкне. Той посочи едно испанско вино с 14% алкохолен градус и изненаданият от избора сомелиер бавно се поклони.
— Ще видите, направено е от много приятен сорт.
— Знам как да постъпя — заяви внезапно Дьониз Тромпет, изплувала от мъчителната летаргия. — Ще кажа на г-н Гробз да промени кодовете на сметките… Да, точно това ще направя! Ще му напомня, че е добре да се променят редовно, че това е допълнителна предпазна мярка в тези времена на кражби и хакери. Той ще ме послуша, дори ще ме остави сама да избера новите цифри, големи грижи са го налегнали в момента. Горкият човек се задъхва от работа.
Умът на Шавал защрака на бързи обороти. Ето това се казва интересна информация — си каза той, забил поглед в отпуснатата брадичка на Дьониз, която се разтрепери от възбуда. Излиза, че старецът й има пълно доверие. Тя има правомощие да променя кодовете… Страхотно оръжие, което наивно поставя в моите ръце. Ще оставя за известно време дъртата коза да си поиграе със сметките, след което ще подшушна на Тромпетистката да промени кодовете и ще запазя новите за моя употреба. Ще й намекна също да смени кода на алармата. Така Анриет Гробз ще се окаже вън от играта. Цялата плячка ще остане за мен, както и всички мерцедеси, мои ще бъдат всички мадами, ще разхвърлят луксозното си бельо заради мен, ще мачкам гъвкавите им тела, ще изтръгвам от устите им сладострастни викове, ще ги пронизвам до припадък…
Той изпъчи гордо гърди при мисълта за това светло бъдеще.
Само че преди това трябваше да отстрани заплахата, която тормозеше Тромпетистката.
— Чуйте добре какво ще ви кажа, Дьониз… Понеже упорито продължавате да се измъчвате. Аз влязох в кабинета ви, аз рових в чекмеджето.
— Вие!
— Да, златиста моя прасковке… аз бях, или да го кажем с друга дума, моят демон. Спомняте ли си вечерта, в която ви отнех ключето?
— Да… — промълви Тромпетистката шашардисана.
— Стори ми се, че ме лъжете. Че сте скътали в това чекмедже любовни писма, нежни послания, обяснения от съперник, който въздиша по вас. Онази вечер, след като изчезнахте, такава лека, въздушна и нежна във входа на метрото, аз отидох да спя на хотел, за да не събудя скъпата ми майка. Като казвам да спя…
От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка на изстрадал мъж.
— Не мигнах цяла нощ. Всеки път, когато ме унасяше, се стрясках и пред мен се изправяше нагло моят съперник, който ми се надсмиваше, който се подиграваше с благочестивите ми мечти, с горещите ми упования… Тогава извърших престъпление. Извадих дубликат на ключето и си дадох обет някоя нощ да отида и да се запозная със съдържанието на чекмеджето.
Тромпетистката трепна. Беше толкова романтично и умилително. Този красив, атлетичен мъж, обект на всички нейни желания, на всичките й мечти, си е представял, че има друг мъж, който да му оспорва нейното благоразположение…
Ръката й затрепери и тя прошепна:
— Вие ме обичате, така ли…
— Дали ви обичам! — възнегодува Шавал, преструвайки се на оскърбен. — Аз не ви обичам, аз ви обожавам, вие сте моята мадона, моята непреклонна девственица, моята пулсираща болка…
За пръв път в живота си Дьониз бе на ръба на припадъка. Той щеше да поиска ръката й… И ако тя продължаваше да го отблъсква, да се поддава на черните мисли, които я отдалечаваха от него, той щеше да излее гнева си върху нея. Щеше да си тръгне, тряскайки вратата, а тя щеше да изтича в стаята си и да започне да си блъска главата в стената…