Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Но мисията пред него... знаеше какво го очаква. И въпреки това отиде.
Роуан откри Гавриел пред западната порта, обграден от купчини мъртви тела.
Като същинска стена между портата и огромната вражеска войска.
Светлината гаснеше с всяка изминала секунда. Изостаналите моратски войници и вещици вече отстъпваха към прииждащите подкрепления.
Хаганската армия избиваше възможно най-много от тях по пътя си към южната порта.
Трябваше да влязат зад стените на града. Час по-скоро.
Издигайки наново обсадни стълби, съборени едва преди минути или часове, войниците на хагана се изкачваха по стените. Някои носеха ранени събратя на гърбовете си.
Макар че от магията му бе останал едва слаб повей, Роуан стисна зъби срещу болката в крака и рамото си и извлачи моратския войник, проснат върху Гавриел.
Векове на съществуване, години на воюване и пътешествия из целия свят, а накрая от него бе останало само това безжизнено тяло... като захвърлена празна черупка.
Коленете на Роуан едва не се подкосиха. Войската им прехвърляше крепостните стени в овладяно, но стремително бягство към временното убежище на града.
Трябваше да продължат. Така щеше да пожелае и Гавриел. Заради това бе жертвал живота си.
Но Роуан сведе глава.
- Дано си намерил покой, братко! И дано я откриеш отново в Отвъдното.
Той се наведе с гърлен стон заради болката в бедрото си и вдигна Гавриел през здравото си рамо. После се заизкачва нагоре по една от стълбите.
Нагоре по обсадната стълба, прикрепена до западната порта. Нагоре, чак до парапета на крепостната стена. Всяка стъпка бе по-трудна от предходната. Всяка стъпка беше спомен за приятеля му, за кралствата, които бяха посетили заедно, за враговете, срещу които бяха воювали, за притихналите моменти, които никой нямаше да възпее.
Но щяха да възпеят подвига на Пумата, загинал геройски пред западната порта на Оринт, отбранявайки града и сина си. Ако оцелееха днес, ако някак съумееха да спасят живота им, бардовете щяха да го възпеят.
Въпреки шумния поток от хагански войници и даргански конници, стичащи се към града, когато Роуан понесе Гавриел по стената, наоколо се спусна тишина.
Той намери сили само да кимне с благодарност и облекчение на ранените и окървавени Енда и Селен, спрели да отдъхнат при група свои братовчеди до останките от катапултите. Те бяха негова кръв, сродници - но воинът, който носеше през рамо, също беше част от семейството му. Дори да не го бе съзнавал.
Непоносимата, кошмарна тежест върху рамото му нарастваше с всяка стъпка към Едион, изправен в дъното на стълбището с Меча на Оринт в ръка.
- Можеше да остане вътре - пророни Едион, когато Роуан положи Гавриел върху най-долните стъпала. - Можеше да остане...
Роуан погледна загиналия си приятел. Най-близкия си приятел. Влизал с него в толкова битки и опасности. Заслужил този нов дом не по-малко от всички тях.
Той затвори изцъклените му, невиждащи очи.
- Чакай ме в Отвъдното.
Златистата коса на Едион бе провиснала от пот и кръв - същата черна кръв бе засъхнала и по древния му меч. По стълбището на крепостната стена слизаха безчет войници, но той просто се взираше в баща си. Окървавен камък сред реката на войната.
Накрая Едион пое по улиците. Сълзите и гневът щяха да дойдат по-късно. Роуан тръгна след него.
- Трябва да се подготвим за втората част на битката - каза дрезгаво Едион. - Иначе няма да преживеем нощта.
Енда и Селен вече пренасяха с магията си паднали отломки до западната порта. Парчетата камък трепереха във въздуха, но поне се движеха. На Роуан не му бе останала дори толкова сила.
Той се обърна и се запъти нагоре по стълбището към парапета, без да надзърта зад себе си - към войниците, които вече отнасяха Гавриел към вътрешността на града. На сигурно място.
Нямаше го вече. Най-близкия му приятел, неговия събрат го нямаше вече.
- Ваше Височество! - Задъхан, окървавен рукин стоеше върху крепостната стена. И сочеше към хоризонта. - По-голямата ѝ част е забулена в мрак, но вече можем да предположим числеността на идващата армия. - Роуан се приготви за удара. - Най-малко двайсет хиляди. - Гърлото на рукина подскочи. - Сред редиците им има много Валги. И шест каранкуи.
Не просто каранкуи. А шестте валгски принцеси, обладали телата им.
Роуан принуди тялото си да се преобрази. То отказа.
Той стисна зъби, свали бронята от рамото си и докосна раната. Беше зараснала. С парчето желязо в плътта му. Затова не можеше да се преобрази, да отлети към Елин. Където и да беше тя.
Трябваше да стигне до нея. Да извика Фенрис и Лоркан и да я намерят заедно. Преди да е станало твърде късно.