![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Малта обаче нямаше никакво желание да отговаря на въпроси, преди да е задала най-важния от всички. Тя се отдръпна от Уинтроу и се удиви колко бе пораснал.
— А татко? — попита бездиханно.
Дълбоката болка в очите му ѝ каза всичко.
— Той не е тук — каза ѝ нежно брат ѝ и тя добре знаеше, че не бива да задава повече въпроси относно местоположението му. Него го нямаше, завинаги, и тя бе изтърпяла всичко, беше рискувала всичко напразно. Баща ѝ беше мъртъв.
Тогава корабът заговори и в гласа на Вивачия се долавяше интонация, която Малта бе чувала и преди, когато Тинтаглия ѝ бе говорила през сънната кутия. Ужасяващо разпознаване на родство заля Малта, щом корабът я поздрави.
— Добра среща и привет, приятел на драконите.
Глава тридесет и първа
Разменни монети
Всички очи се насочиха към фигурата. Малта се освободи от прегръдката на Уинтроу. Никой, освен нея, изглежда, не осъзнаваше, че корабът говореше на нея. Вместо това погледите им се обърнаха към сатрапа и отново обратно към кораба. Сатрапът се взираше в движещата се, говореща фигура с удивление, но очите на Малта го подминаха. До него стоеше висок, тъмен мъж с един дървен крак. Красивото му, хладнокръвно лице изразяваше недоволство. До него, увереният вид върху лика на капитан Ред се стопяваше. Мразеше да бъде засенчван. Капитанът погледна към високия мъж и внезапно Малта разбра кой е той. Капитан Кенит, крал на Пиратските острови. Тя се възползва от разсейването, за да го прецени. Реакцията ѝ беше едновременно привличане и недоверие. Както и Род Каерн от Бингтаун, той излъчваше опасност. Някога щеше да го сметне за мистериозен и пленителен. Беше помъдряла. Опасните мъже не бяха нито романтични, нито екзотични; бяха мъже, които можеха да те наранят. Този мъж нямаше да бъде така лесен за манипулиране и убеждаване, както капитан Ред.
— Нима срамежливостта те спира да говориш с мен? — топло я подкани корабът.
Тя отправи отчаян, умоляващ поглед към фигурата. Не искаше мъжът с дървения крак да я сметне за особено важна. Трябваше да е единствено съветник на сатрапа. Дали в очите на Вивачия не пробяга разбиране?
Сатрапът изглеждаше засегнат от увещаващите думи на кораба. Той вярваше, че говори на него.
— Привет, живи корабе — обърна се сковано към нея. Краткият му миг на почуда бе отминал. Малта предположи, че се дължи на това, че през целия му живот го бяха обсипвали с нови и изненадващи подаръци. Никое чудо не го удивляваше за дълго. Благодарността му беше също толкова краткотрайна. Поне изглеждаше, че си помни съвета ѝ: „Не се дръж като затворник, нито като молител.“
Той се обърна към Кенит. Не се поклони, нито го поздрави по какъвто и да е начин.
— Капитан Кенит — обърна се към него той, без да се усмихва. Официалното му признаване на Кенит за крал на Пиратските острови беше едно от условията по договарянето.
Кенит го наблюдаваше със спокойно веселие.
— Сатрап Косго — отвърна фамилиарно Кенит, отсега заявявайки равенство. Погледът на сатрапа се вледени. — Насам — посочи той. Смръщи се леко към Вестритови. — Уинтроу, ела. — На Малта ѝ се стори, че говореше на брат ѝ сякаш беше куче или прислужник.
— Малта! — Студеният глас на сатрапа строго ѝ напомни за задълженията ѝ.
Имаше да поддържа фасада. Точно сега не можеше да бъде сестрата на Уинтроу, нито племенницата на Алтея. Задържа гласа си тих.
— Сега не ме питайте нищо. По-късно трябва да поговорим. Моля ви. Доверете ми се. Не се месете в това, което правя. — Тя отстъпи от тях и те я пуснаха, но очите на Алтея бяха твърди. Уинтроу забърза да изпълни командата на капитана си.
Докато другите напускаха бака, Алтея попита на глас:
— Как така тя е тук? Какво означава това?
— Тя е твоя племенница — просто отвърна Джек, ококорено загледана след тях.
— Като че това ми дава някакви отговори. Ще сдържа въпросите си и няма да се намесвам не защото тя е такъв източник на мъдри действия, а защото не мога да направя нищо друго. Надявам се, че осъзнава каква коварна змия е Кенит.
— Алтея — изморено я предупреди корабът.
Алтея се извърна към фигурата.
— Защо го поздрави като приятел на драконите? Сатрапът е драконов приятел?
— Не сатрапът — уклончиво отвърна фигурата. — Предпочитам да не говоря за това точно сега.
— Защо? — настоя Алтея.
— Други неща ме безпокоят — отвърна Вивачия.
Алтея въздъхна.
— Твоите змии. Нуждата им да бъдат насочени обратно към мястото за размножаване и придружени нагоре по реката. Все още ми е трудно да мисля за теб като за дракон. — И още по-трудно ѝ беше да приеме, че Вивачия изпитва преданост, отменяща всяка друга. Но ако змиите бяха първи в сърцето ѝ, преди Вестрит, може би предхождаха и Кенит. Алтея детински го възприе като възможен разкол. — Защо просто не го изискаш от Кенит?