Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Формалност, преди да бъдем погребани от Гвардията. На Наит продължаваше да му е трудно да забрави видяното миналата нощ. Двамата стари ветерани спряха Риландарас! Как го бяха направили? Как можеше кой да е да го стори? Приличаше на старите разкази за битките на борците отпреди падането на Дасем. Приличаше на каквото някои талийци му бяха казвали, че били видели в Хенг. А и звярът се движеше тъй бързо — те само го одраскаха с мунициите си — и изчезна като пор в дупка. Как можеше нещо толкова грамадно да се движи така бързо? Понеже е един проклет Асцендент, ето защо, Наит, момчето ми. И тия двамата, дето го спряха за известно време, помисли си за това! През ума му мина, че вероятността за опазване на неговата собствена кожа — и на кожите на неговия взвод — може да се повиши, колкото по-близо успееше той да се доближи до ония двамата. Трябваше да не забравя това на бойното поле. Междувременно трябваше да си подбере ефрейтор. Зависеше ли от него, по-скоро не — няма нужда да даваш на някого властта да пренебрегва всичките ти нареждания и да оспорва всичките ти планове… Но трябваше да подбере някого, който да поеме нещата, когато Гуглата успееше да го прикове за достатъчно дълго време, за да го размаже. Не че изобщо щеше да го е грижа след това! Тогава щеше здраво да се е хванал и с двете ръце за Портата на Гуглата.
Освен застъпилия наряд Кибб, целият взвод се беше проснал на земята и хъркаше. Нека поспят още малко — заслужили го бяха. Не би избрал сред новите наборници, разбира се. Не и Мартин или Трантър. Да ги наречеш сапьори бе все едно да наречеш лопатата златарско шило. Не, трябваше да е някой от редовните. Да речем Мей. Тя беше умна. Твърде умна, ако трябва да кажем истината. Не му харесваше как го гледа. Виждаше го целия като на длан. Как би й наредил да си затваря устата? Като я направи част от йерархията, ето как! Жалко, че не бе Сръчната с късо остриганата й коса, със старите белези по носа и брадичката, цялата кокалеста. Да, не вярваше, че е вероятно да срещне друга като нея — тя бе създадена за него. Какъв гуглопрокълнат глупак е бил! И все пак, тази Мей — труден живот, предположи той, преди да постъпи на служба. Вероятно е изяла доста бой от баща си, докато е пораствала. Беше го виждал и преди.
Наит стана, простена, протегна се и ритна обутия в сандал крак на Мей. Слабата жена скокна в бойна стойка с кама в ръката. Най-вероятно е повече от това само да я е бъхтил баща й. Той й махна да го последва. Тя хвана подплатения си гамбезон и оръжията и го последва.
— Най-после си се осмелил да се измъкнеш? — осведоми се тя, докато пресичаха стана.
— Досега това ни запази живи — отвърна й той с ъгълчето на устата си.
— Е, честно, още не съм решила дали ще сме по-добре с теб или без теб.
— Е, ти си ефрейтор, следователно сега официално си част от въпроса.
— Толкова много ти благодаря.
Стигнаха до скупчени офицери и старшини — общо съвещание за хората на Славния зъб, понастоящем Седми батальон. Наит си проби път в кръга. Оглеждаше се за познати лица — видя Ситния, Лим Тал, Хеук и две много притеснени на вид старчета, за които предположи, че са всичките кадрови магове на ротата. Горките — скоро ще бъдат разплескани от Обетниците на Гвардията.
Славния зъб — косата му представляваше щръкнала във всички посоки къдрава черна бъркотия — обясняваше:
— Значи така, новата битка означава нова стратегия. Всъщност е стара стратегия — използвали сме я срещу силен с маговете си неприятел. Минало е време, откогато сме виждали такива, та несъмнено ще изглежда нова на всички тука.
Той изпука с кокалчетата на косматите си пръсти и изгледа лицата им.
— Основната заповед в битката е: никакво съсредоточаване на силите! Всяко голямо струпване на хора е покана за маговете. Останете разделени на малки части, в най-добрия случай — на роти и взводове. Заемете кръгова отбрана и наблюдавайте във всички направления. Дръжте под око развоя на нещата на бойното поле — насочвайте се към силната съпротива, за да я отслабите, но не се скупчвайте! Чакайте си реда!
— Какво ще ги спре да не надвият и да не ни обкръжат? — запита един офицер.
— Понеже ние ще се движим под прикритието на нашата лека пехота и ще се опитаме да направим същото с тях, само че ние ще успеем! Ето защо. Разбира се, ветераните на Гвардията ще вършат същото — ще се движат на малки отряди — техните „остриета“. Новите си наборници вероятно ще строят в редица и във фаланга на крилата. Разбрано?