Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
В очите на Урусандер блесна нещо като радост.
— Здрав аргумент, Шелтата Лор. Ще помисля над думите ти. — Обърна се към Ренар. — Твоя ученичка ли е? Наистина имаш много таланти, Ренар, да разбудиш такъв жив ум.
Шелтата изсумтя.
— Този жив ум, милорд, беше изкован в пренебрежение и насилие много преди пътищата ни с Ренар да се пресекат. Не е ли така винаги? Самотата изостря вътрешния глас, неизречения диалог между различните „аз“ — а със сигурност има много „аз“ във всеки от нас. Някои — по-гадни от други.
Имаше нещо предизвикателно в тона на Шелтата.
— Малко виждам от това „гадно“ в теб — каза тихо Урусандер.
— Младостта е маската на душата, милорд. Служи, докато се похаби. Засега, сър, вие сте съблазнен от това, което виждате. А ако ви кажа, че в мен се крие един покварен и користен демон? Същество от белези, помнещо всяка рана?
— Тогава, може би — каза Урусандер и се обърна отново към прозореца, — бих те приел с радост в компанията ни.
Ренар въздъхна и се отпусна в стола си.
— Войниците ти не искат възмездие, татко. Това, което са загубили, няма да им се върне. Не, те искат богатство и земя. Искат да си разделят владенията на благородниците. Искат титли. Виждам как, при цялата им проста алчност, вече са боядисани в бяло, сякаш всяко тяхно презряно искане е било благословено. Чудно ли е, че стават дръзки?
— Подложен съм на настояванията им ежедневно, Ренар — отвърна Урусандер. — Ако не приема това бреме, ще го направи някой друг.
— Хун Раал — каза Шелтата Лор и се наведе да напълни отново бокала си. — Виж, това е гаден човек.
— Легионът се подготвя за поход — каза Урусандер, все още съсредоточен върху онова, което бе привлякло вниманието му през прозореца. — Забавянето на Халид Бахан няма да ни задържи повече.
Ренар изгледа за миг осиновителя си и каза:
— Не по твоя заповед? Не в отговор на волята ти? Просто ще бъдеш повлечен, пометен от този порой на самообслужващо се възмущение?
— Съветваш да отхвърля желанията на войниците си ли?
— Не съветвам нищо — отвърна тя.
— Ама разбира се — измърмори Шелтата Лор. — Тя е твърде изтънчена за това.
— В ранното утро — заговори Урусандер — мога да погледна към постовете. Охраната на лагера, стояща толкова неподвижно в бялото. Като изсечени от мрамор. Стоя тук, скулптор на тези творения, създател на армия от камък. Три хиляди каменни сърца в три хиляди каменни гърди. И тръпна — винаги тръпна, когато ми предстои да дам заповед за поход, да намеря битка, да видя своите творения ранени, осакатени, унищожени. — Вдигна ръка и я опря на студеното стъкло. — Това е ужасна истина: колкото и да би ми се искало да си представя толкова съвършена армия, че да не ѝ се наложи изобщо да извади меч, да не ѝ се наложи изобщо да нанася смърт и да ѝ се нанася смърт, признавам бруталната истина. Плътта на всеки войник там навън е издялана, всичко меко е махнато. Останал е само камък, студен и твърд. Готов да не изпитва нищо. Съществуващ само за да унищожава.
Възцари се мълчание. А после Шелтата се протегна на дивана и заговори небрежно.
— По-вероятно е благородниците да се предадат, милорд. Няма да има никаква битка. Просто показвате меча и волята зад него, и враговете ви ще коленичат.
— Направят ли го — отвърна Урусандер, — ще напуснат полето със своите Домашни мечове непокътнати. Само отлагаме сблъсъка. — Извърна се и погледна двете жени. — Това е, което Хун Раал не разбира. Нито Върховната жрица. Бракът не ни печели нищо освен едно несигурно отлагане. Коя от благородните фамилии първа ще отстъпи част от земите си? — Махна с ръка. — Двата трона са безсмислени. Тези сплетени ръце, тъмна и светла, няма да ни спечелят мир.
Шелтата се надигна бавно. Очите ѝ блеснаха към Урусандер.
— Смятате да ги предадете. Собствените си войници.