Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Гаснещ зрак [bg]
Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гаснещ зрак [bg]

Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:

ВОЙНА И ИЗМЯНА; ТЪМНА МАГИЯ И ДРЕВНИ БОГОВЕ. „Трилогия за Карканас“: Гениално… надвишава всички очаквания, които биха могли да имат читателите на „Малазанска книга на мъртвите“… Мисля, че всички се чудехме как изобщо Ериксън би могъл да продължи може би най-добрата фентъзи поредица на всички времена. „Трилогия за Карканас“ ще разпръсне всякакви съмнения (ако изобщо е имало такива), че Стивън Ериксън е най-добрият писател в жанра. СФ Сайт
1 ... 298 299 300 301 302 303 304 305 306 ... 438
Перейти на страницу:

В очите на Урусандер блесна нещо като радост.

— Здрав аргумент, Шелтата Лор. Ще помисля над думите ти. — Обърна се към Ренар. — Твоя ученичка ли е? Наистина имаш много таланти, Ренар, да разбудиш такъв жив ум.

Шелтата изсумтя.

— Този жив ум, милорд, беше изкован в пренебрежение и насилие много преди пътищата ни с Ренар да се пресекат. Не е ли така винаги? Самотата изостря вътрешния глас, неизречения диалог между различните „аз“ — а със сигурност има много „аз“ във всеки от нас. Някои — по-гадни от други.

Имаше нещо предизвикателно в тона на Шелтата.

— Малко виждам от това „гадно“ в теб — каза тихо Урусандер.

— Младостта е маската на душата, милорд. Служи, докато се похаби. Засега, сър, вие сте съблазнен от това, което виждате. А ако ви кажа, че в мен се крие един покварен и користен демон? Същество от белези, помнещо всяка рана?

— Тогава, може би — каза Урусандер и се обърна отново към прозореца, — бих те приел с радост в компанията ни.

Ренар въздъхна и се отпусна в стола си.

— Войниците ти не искат възмездие, татко. Това, което са загубили, няма да им се върне. Не, те искат богатство и земя. Искат да си разделят владенията на благородниците. Искат титли. Виждам как, при цялата им проста алчност, вече са боядисани в бяло, сякаш всяко тяхно презряно искане е било благословено. Чудно ли е, че стават дръзки?

— Подложен съм на настояванията им ежедневно, Ренар — отвърна Урусандер. — Ако не приема това бреме, ще го направи някой друг.

— Хун Раал — каза Шелтата Лор и се наведе да напълни отново бокала си. — Виж, това е гаден човек.

— Легионът се подготвя за поход — каза Урусандер, все още съсредоточен върху онова, което бе привлякло вниманието му през прозореца. — Забавянето на Халид Бахан няма да ни задържи повече.

Ренар изгледа за миг осиновителя си и каза:

— Не по твоя заповед? Не в отговор на волята ти? Просто ще бъдеш повлечен, пометен от този порой на самообслужващо се възмущение?

— Съветваш да отхвърля желанията на войниците си ли?

— Не съветвам нищо — отвърна тя.

— Ама разбира се — измърмори Шелтата Лор. — Тя е твърде изтънчена за това.

— В ранното утро — заговори Урусандер — мога да погледна към постовете. Охраната на лагера, стояща толкова неподвижно в бялото. Като изсечени от мрамор. Стоя тук, скулптор на тези творения, създател на армия от камък. Три хиляди каменни сърца в три хиляди каменни гърди. И тръпна — винаги тръпна, когато ми предстои да дам заповед за поход, да намеря битка, да видя своите творения ранени, осакатени, унищожени. — Вдигна ръка и я опря на студеното стъкло. — Това е ужасна истина: колкото и да би ми се искало да си представя толкова съвършена армия, че да не ѝ се наложи изобщо да извади меч, да не ѝ се наложи изобщо да нанася смърт и да ѝ се нанася смърт, признавам бруталната истина. Плътта на всеки войник там навън е издялана, всичко меко е махнато. Останал е само камък, студен и твърд. Готов да не изпитва нищо. Съществуващ само за да унищожава.

Възцари се мълчание. А после Шелтата се протегна на дивана и заговори небрежно.

— По-вероятно е благородниците да се предадат, милорд. Няма да има никаква битка. Просто показвате меча и волята зад него, и враговете ви ще коленичат.

— Направят ли го — отвърна Урусандер, — ще напуснат полето със своите Домашни мечове непокътнати. Само отлагаме сблъсъка. — Извърна се и погледна двете жени. — Това е, което Хун Раал не разбира. Нито Върховната жрица. Бракът не ни печели нищо освен едно несигурно отлагане. Коя от благородните фамилии първа ще отстъпи част от земите си? — Махна с ръка. — Двата трона са безсмислени. Тези сплетени ръце, тъмна и светла, няма да ни спечелят мир.

Шелтата се надигна бавно. Очите ѝ блеснаха към Урусандер.

— Смятате да ги предадете. Собствените си войници.

1 ... 298 299 300 301 302 303 304 305 306 ... 438
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)