Гравитационна дъга [bg]

Оставя Слотроп с неговите градски рефлекси и харвардски спортни чорапи — между другото и двата се оказват всъщност белезници с червени кръгове, окови от комикс (въпреки че самият комикс практически не е бил разпространяван, а е бил случайно намерен привечер от един берач на хмел в някаква бъркшърска плитчина. Името на героя, или на съществото, е Съндайъл943. Той, или то, никога не е попадал достатъчно дълго в кадър, за да бъде разпознат. Съндайъл се мярка и изчезва отново, появява се „иззад вятъра“ под което читателите разбират „от другата страна на някакъв въздушен поток, общо взето плътен и вертикален въздушен поток: стена в непрестанно движение“ — зад нея има друг свят, където Съндайъл е зает с напълно непонятни за читателите дела).

Отдалечени, да, тези са доста отдалечени. И още как. Приближиш ли се много и желанието да я върнеш започва да ти причинява болка. Но съществува тази фиксация по Евридика944, това извеждане на някого от… въпреки че колко по-лесно би било просто да я остави там, сред вонящия карбид и гъстата тежка смрад на умрели канарчета, и да излезе и се успокои достатъчно, за да потърси приемливо нейно копие „Защо да я връщам? Защо да опитвам? Разликата е само между истинския капак на кутията и този, който рисуваш за Тях.“ Не. Как може да го повярва. Именно това искат Те от него, да повярва, но как може Слотроп да го приеме за истина? Ясно е, че никаква разлика няма между капака и изображението върху него, нали цялата им икономика се основава на това… но Бианка трябва да е нещо повече от един образ, продукт, обещание за заплащане…

От всичките предполагаеми нейни бащи — Макс Шлепциг и разни маскирани статисти от една страна на движещата се кинолента, и от другата страна Франц Пьоклер и безспорно всевъзможни ръце заети с драпане през плата на панталона в онази вечер на филма „Кошмар“ — в този последен възможен момент под палубите зад свирепия чакал, Бианка чувства теб най-близък, ти, който се появи в ослепителни разцветки, отпуснат сам на твоя стол, ти, който през цялата нощ изобщо не си бил заплашван нито хоризонтално/перпендикулярно от топ, нито диагонално от офицер, ти, чието отлъчване от чистата и прозрачна като вода любов на нейната майка е абсолютно, ти, единствено ти, казваш познавам ги разбира се, пропусна да добавиш с подхилкване включи и мен, безсилен, мислиш сигурно е някоя проститутка… Тя е благосклонна към теб, предпочита те пред всички. Повече няма да я видиш. Значи, някой трябва да ти каже.