Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Ако Лоренца мамеше и се преструваше — казваше си той, — ако имаше намерение да ме отбягва, щеше да дебне удобни случаи да ме отдалечи от себе си и щеше да измисли поводи да остане сама. А тя не прави нищо подобно, напротив — ръцете й ме обвиват като верига, огненият й поглед ми казва „не си отивай“, а нежният й глас прошепва „остани“.
Оставаше му да си изясни само едно — дали тази прозорливост не се дължеше на синхрона в мислите на двамата и дали проницателната й душа, така безпогрешна, преди да се превърне в обикновена Евина дъщеря, можеше все още да пробива тъмата извън магическия кръг, осветяван от лъчите на любовта им.
Балзамо не смееше да подложи на изпитание съмненията си. Предпочиташе да се надява, тъй като надеждата увенчаваше със звезден ореол безмерното му щастие.
Понякога Лоренца му прошепваше с кротък укор:
— Ашарат, ти мислиш и за друга жена. Тя е от север, косите й са руси, а очите сини. Ашарат, Ашарат, тази жена върви винаги в мислите ти успоредно с мен.
Балзамо поглеждаше нежно към Лоренца:
— В такъв случай можеш да разбереш дали мисля за тази жена с любов или не! Хайде, прочети истината в сърцето ми, скъпа Лоренца! — отговаряше Балзамо.
— О, зная, че не мислиш за нея с любов, но мисълта ти е раздвоена между нас двете, както неотдавна се раздвояваше между двете Лоренци…
— О, не, не, любов моя! — провикваше се Балзамо. — Виж, аз мисля само за теб, поне в сърцето си. Не забелязваш ли, че откакто сме така щастливи, аз вече не се интересувам от нищо — нито от наука, нито от политика, нито от работа.
— И грешиш, защото бих могла да ти помогна.
— Разбира се, но сега се отказвам от всичките си празни опити, защото те биха откраднали много часове от живота ми, през които няма да те виждам.
— А защо да не те последвам в работата ти, както те следвам в любовта ти? Защо да не те направя и могъщ, след като вече те направих щастлив?
— Защото моята Лоренца е красива, но не е образована. Бог дарява хората с красота и любов, но за да си учен, трябва да си занимавал с наука.
— Душата знае всичко.
— А ще можеш ли да ме водиш във важното ми изследване — искам да открия философския камък.220
— Така мисля.
Балзамо прегърна младата жена през кръста и я отведе в лабораторията. Гигантската пещ, която никой не бе докосвал от четири дни насам, зееше угаснала. Лоренца хвърли равнодушен поглед върху тези странни инструменти, последна дума на модерната алхимия. Тя сякаш беше добре запозната с предназначението на всеки един от тях.
— Искаш да правиш злато ли? — попита Лоренца с усмивка.
— Да.
— Прав си. Твоето злато ще бъде само оцветен живак. Може би някога ще успееш да го втвърдиш, но никога няма да превърнеш живака в злато.
— Но как тогава саксонецът Пейкан, който беше осъден на смърт от Чарлз II, откупи живота си, превръщайки оловно кюлче в златно? От златното кюлче изтеглиха цели четиридесет дуката, като отделиха и метал, с който изляха специален медальон в чест на великия алхимик.
— Този велик алхимик е само един сръчен мошеник. Той просто замени оловното кюлче със златно. Най-сигурният начин да произведеш злато, Ашарат, е да стопяваш богатствата, които робите ти носят от четирите краища на света, и както ти имаш навика — да пълниш потите с метал и да получаваш кюлчета.
Балзамо се замисли.
— Все пак — настоя Балзамо и каза наслуки — как тогава се правят диаманти?
— О, работата с диамантите е съвсем друга — обясни Лоренца. — Защото да направиш диамант не значи да превърнеш едно тяло в друго, а просто да видоизмениш един познат елемент.
— И ти познаваш елемента, от който се образува диамантът, така ли?
— Естествено. Диамантът представлява кристализация на чист въглерод.
Балзамо се смая. Силно сияние избликна пред очите му. Той ги закри с ръка, защото се уплаши да не би невижданият досега огнен пламък да го ослепи.
220
Според легендата философският камък е открит от прочутия алхимик Никола Фламел, за когото вече стана дума в романа. Този среден по големина камък с кървавочервен цвят имал свойството да превръща всеки друг метал в злато, а също и да дарява с безсмъртие — бел.прев.