Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Объркан, Балзамо отблъсна Лоренца и тя падна върху софата като нежен ефирен воал, като снежинка. И най-сръчната кокетка не би избрала по-съблазнителна поза, за да покаже на любимия си всички свои прелести. Балзамо намери малко сили в себе си и отстъпи няколко крачки, но подобно на Орфей се обърна и подобно на Орфей беше погубен.
— О, ако я събудя, борбата между нас пак ще започне. Ако се събуди, ще се самоубие или ще ме убие! А може и да ме принуди с предизвикателствата си да я убия. О, гибел, гибел! Да… Съдбата на тази жена е предначертана, струва ми се, че чета нейните огнени букви — любов и смърт! О, Лоренца, Лоренца, ти си създадена да обичаш и да умреш! А аз държа и любовта, и живота ти в собствените си ръце!
— Искам смърт — каза тя тихо и раздвижи влажните си и блестящи като корал устни, — но преди това искам да позная любовта!
Балзамо отстъпи, отдръпна главата си и с ръка закри очи. Задъханата от страст Лоренца го последва, пълзейки на колене.
— Приемам смъртта — повтори тя с опияняващ глас, — но искам любов!
Балзамо не можеше да устои повече на изкушението. Огнен пламък го заля.
— О, това е вече свръх силите ми! Аз воювах повече, отколкото беше във възможностите на едно човешко същество! Демон или ангел на съдбата ми, о, бъди доволен! Отдаден на егоизма и гордостта си, пожертвах благородните страсти, бушуващи в сърцето ми! О, не, не! Нямам право повече да се съпротивлявам на единственото човешко чувство, което кипи у мен! Обичам тази жена, а с любовта си й вредя повече, отколкото, ако я мразех! Моята любов ще причини смъртта й!
— О, любими мой! — въздъхна Лоренца.
— Нима ти ще приемеш този лъжовен живот вместо истинския?
— Аз те моля на колене за него. О, дай ми го! Този живот е моята любов и моето щастие!
— А ще те задоволи ли такъв живот, ако станеш моя жена? Аз те обичам страстно, знаеш това, нали?
— Да, защото чета в сърцето ти като в отворена книга.
— И никога няма да ме упрекнеш нито пред Бога, нито пред хората, че съм насилил волята ти и че съм излъгал сърцето ти?
— Никога! Напротив, пред Бога и пред хората аз ще ти благодаря, че си ми дарил любовта си! Та любовта е единственото богатство на света, единствената перла, единственият драгоценен диамант!
— А няма ли да страдаш за крилете си, бедна моя гълъбице? Ти вече никога не ще можеш да проникнеш заради мен в лъчезарните покои на Йехова, който озарява с щедрия си лъч челата на пророците. А когато поискам да узная бъдещето, когато поискам да направлявам хората, уви, твоят глас няма да ми отговаря повече. В твое лице аз имах и любимата, и пророчицата — моя гений помощник, а сега при мен ще остане само любимата. Освен това…
— А! Ти изпитваш съмнения! — извика Лоренца. — Виждам сянката на колебанието в сърцето ти!
— Винаги ли ще ме обичаш, Лоренца?
— Винаги! Винаги!
Балзамо прекара ръка по челото си.
— Добре. Така да бъде — прошепна той. — А и всъщност…
Нашият герой остана замислен още няколко мига.
— А и защо ли ми е всъщност точно тази жена! Нима е единствената на света? Не, разбира се. Докато тя ме дарява с щастие, другата ще продължи да ме прави богат и могъщ! Андре също притежава дарбата да гадае. Тя е млада, чиста, непорочна, а и аз не я обичам. Андре с лекота ми се покори в съня си, както ми се подчиняваш ти! Андре е моята нова жертва. За мен тя е една душа без стойност, обречена да следва опитите на лекаря! Андре, Андре, ти ще ми служиш! Ела в прегръдките ми, Лоренца! Тебе избирам за любима и любовница! С Андре ще бъда всемогъщ, а с Лоренца — щастлив! От този миг нататък животът ми е пълен, съвършен! Ето, че освен в безсмъртието аз постигнах мечтата на Алтотас! Макар и смъртен, съм равен на боговете!
Балзамо повдигна Лоренца от пода, разтвори ръце, а Лоренца се притисна до задъханата му гръд и се вплете в тялото му така, както бръшлянът се увива около дъба.
129.
Любов
За Балзамо започна нов живот, въпреки че до този момент той беше водил бурно, напрегнато и разнообразно съществуване. От три дни Лоренца не го обсипваше вече с гневни изблици, проклятия и ревност, самият той пък нямаше никакво желание да разговаря за политика, заговори и съзаклятници. Балзамо не напускаше дори за миг красивата италианка и беше забравил целия свят.
Неведнъж през тези три дни, когато се съвземаше от любовния си унес, нашият герой наблюдаваше любимата си — тя постоянно му се усмихваше с копнеж и възторг, защото сега вече й бе създал нов живот, в който с помощта на екстаза и измамния сън й даваше отдих от неестественото й съществуване. Виждаше я колко е спокойна, нежна и щастлива, слушаше я как го назовава с най-нежни имена и се удивляваше на способността й да изрича на висок глас най-сладострастните си желания. Едновременно с това той неведнъж си задаваше въпроса дали Бог не се беше разгневил срещу него — новия титан, който беше дръзнал да открадне тайните му. Питаше се дали Всевишният не бе дарил Лоренца с хрумването да се преструва, за да приспи бдителността му, и щом умът му задреме, да се появи пред него като богиня на отмъщението.