Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да, знам това.
— Дълго беше измъчван от грижата за престолонаследник. За владетелите това е много мъчителна грижа, тъй като те трябва да мислят не само за това — да оставят за себе си добър спомен, но и за възможността идеите им да останат да живеят, делата им да бъдат продължени.
— Нима Людовик XIII е умрял бездетен? — попита с усмивка затворникът.
— Не, но дълго време беше лишен от радостта да бъде баща. Прекалено дълго се терзаеше от мъка, че ще умре, без да остави наследник. Когато тази мъка се беше превърнала в отчаяние, неговата съпруга, Ана Австрийска, внезапно…
Затворникът потрепери.
— Знаехте ли — прекъсна мисълта си Арамис, — че съпругата на Людовик XIII се е казвала Ана Австрийска?
— Продължавайте — младият човек не отговори.
— Изведнъж — продължи разказа си Арамис — Ана Австрийска обяви, че очаква дете. Тази новина предизвика всеобща радост и всички се молеха за щастливо освобождаване на кралицата от бременността. Най-после, на 5 септември 1638 година, кралицата роди син. Сега ще чуете история, която в наше време биха могли да ви разкажат съвсем малко хора, тъй като се счита за тайна, погребана заедно с мъртвите или изчезнала в бездънните дълбочини на изповедта.
— И вие ще ми откриете тази тайна? — попита пребледнял младият човек.
— О — каза Арамис с насмешка, — не мисля, че се излагам на опасност, като я доверявам на затворник, който не изпитва никакво желание да напусне Бастилията. И така, кралицата роди син. Но в същото време, докато целият двор ликуваше при това известие, докато кралят показваше наследника на народа и на благородниците, а после седна на масата, за да отпразнува радостното събитие, за кралицата, която беше оставена сама, отново започнаха родилни болки. И се роди още един син.
— О! — произнесе затворникът, давайки да се разбере, че е осведомен по-добре, отколкото можеше да се допусне от думите му. — Аз мислех, че братът на краля…
— Да — прекъсна го Арамис, — братът на краля бе поет от Перонета, акушерката на кралицата.
— Перонета! — прошепна младият човек.
— Веднага изтичаха при краля. За станалото му съобщиха на ухо и той, ставайки от масата, побърза към кралицата. Този път върху лицето му имаше не радост, а ужас. Вие, естествено, не знаете, че във Франция тронът се предава на най-големия син след смъртта на бащата.
— Това ми е известно.
— А според лекарите и юристите съвсем не е безспорно, че по-голям син по законите на Бога и природата е този, който пръв е излязъл от майчината утроба.
От гърдите на затворника се изтръгна приглушен вик. Той стана по-бял от чаршафа, с който се беше завил.
— Сега ще разберете — продължи Арамис — защо кралят беше обхванат от отчаяние, след като разбра, че има двама наследници и че този, който се е обявил на бял свят втори и чието рождение не беше известено, може би ще започне да оспорва правата на другия, роден два часа по-рано и смятан за законен престолонаследник. Един Бог знае какво би станало в бъдеще, например вторият син, отговаряйки на интересите или капризите на някоя партия, да посее в кралството раздори и брато-убийствена война, подкопавайки династията, която трябва да се укрепва.
— О, разбирам, всичко разбирам! — прошепна младежът.
— Ето защо единият от синовете на Ана Австрийска по най-подъл начин беше отделен от своя брат, по най-подъл начин беше лишен от наследство и обречен да се крие в пълна неизвестност. Ето защо този втори син изчезна така, че никой във Франция днес не знае съществува ли той. Никой освен неговата родна майка…
— От която е напуснат! — отчаяно извика затворникът.
— Освен нея, дамата в черно с огненочервените ленти — продължи Арамис — и, накрая…
— Вие. Нали? Вие дойдохте тук, за да ми разкажете. Явихте се, за да възбудите в душата ми любопитство, омраза, честолюбие и, кой знае, може би и жажда за отмъщение. Ако вие сте този, когото очаквам, ако вие сте човекът, обещан, ми в писмото, ако сте човекът, изпратен от самия Господ, то у вас трябва да се намира портрет на крал Людовик XIV, който в момента седи на френския трон.
— Ето го този портрет — епископът подаде на затворника великолепно изпълнена върху емайл миниатюра с изображението на гордия и прекрасен Людовик XIV, който изглеждаше съвсем като жив.
Младият човек взе бързо портрета и впи поглед в него, сякаш искаше завинаги да го запечата в сърцето си.
— А сега, монсеньор, ето ви огледало.
Арамис остави на затворника време, за да може той да се ориентира в хаоса на мислите си.
— Удивително! Поразително! — младежът поглъщаше с очи портрета на Людовик XIV и своето собствено отражение в огледалото.