Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Май е време Хавиар и Нерион изобщо да не се мяркат повече пред Масема.
— Както пожелаете, милорд. Но според мен те все още са толкова в безопасност, колкото и всеки друг, който може да им върши работата, а и горят от желание. — Балвер килна глава като любопитен врабец, кацнал на клонка. — Не са подкупени, ако това ви е страхът, милорд-Тая опасност я има винаги, щом пратиш някой да се преструва на това, което не е, но имам нюх за признаците.
— Дръж ги изкъсо, Балвер. — След днешния ден с малко късмет навярно бездруго от армията на Масема нямаше да е останало много, за да се шпионира. Може би и Масема нямаше да го има, за да се притеснява човек от него.
Перин заслиза бавно по обраслия с храсталак склон покрай майен-ци и геалдански пиконосци, чакащи знак до конете си сред гъстата мъгла; пиките им бяха подпрени на раменете или забити в земята. Боядисаните в червено шлемове и нагръдници на Крилатата гвардия сигурно нямаше да са проблем на билото, но не и лъскавата броня на геалданците, а след като и Гален, и Арганда настръхваха, щом другият се окажеше предпочетен, и двамата трябваше да чакат тук. Мъглата се простираше на голямо разстояние — Неалд твърдеше, че било нарочно, но замириса изненадано и доволно, като разбра какво е направил — тъй че Перин продължаваше да гази през сивото, когато стигна до подножието на рида, където в колона стояха всички коли. Между тях се движеха смътните фигури на кайриенските колари, проверяваха такъмите, стягаха въжетата, задържащи платнените покривала.
Масема чакаше, а на Перин ужасно му се искаше със зъби да му откъсне ръката от рамото, но забеляза едрата фигура на Бейзъл Джил до една от колите и се запъти натам. С него беше Лини, загърната в тъмно наметало, и Бреане, прегърнала през кръста Ламгвин, якия му слуга. Господин Джил смъкна широкополата си шапка. Побелялата му коса бе сресана назад, но не можеше да скрие съвсем оплешивялото му теме. Лини изсумтя и подчертано не погледна към Перин — правеше се, че уж си намества качулката. Миришеше на гняв и на страх. Господин Джил миришеше на страх.
— Време е да поемете на север — рече Перин. — Като стигнете планините, карайте покрай тях, докато стигнете пътя за Джеанна. С малко късмет ще ви настигнем, преди да сте стигнали планините, но ако не, пращате слугите на Алиандре за Джеанна, а вие тръгвате на изток през прохода, после — отново на север. Ще сме толкова близо зад вас, колкото можем. — Стига планът му съвсем да не се объркаше. Светлина, та той все пак беше ковач, а не войник. Но дори Тилий най-накрая се беше съгласила, че планът е добър.
— Няма да мръдна оттук, докато не се уверя, че Мейгдин е в безопасност — каза на мъглата Тилий с тънкия си, твърд като желязо глас. — И лейди Файле, разбира се.
Господин Джил се потърка по темето.
— Милорд, двамата с Ламгвин тука си мислехме дали все пак не можем да помогнем. Лейди Файле значи много за нас, а Мейгдин…. Мейгдин си е от нашите. Знам от кой край се държи мечът, а и Ламгвин също. — Носеше меч на колана около шишкавия си корем, но ако беше въртял меч през последните двайсет години, Перин щеше да изяде половината от тоя колан. Бреане стисна още по-силно Ламгвин, но едрият мъж я потупа по рамото и отпусна другата си ръка на дръжката на късия си меч. Мъглата скриваше нашареното му с белези лице и подутите стави на пръстите му. Беше кръчмарски скандалджия, макар и добър човек иначе, но от бой с мечове нищо не разбираше.
— Вие сте моят шамбаян, господин Джил — каза твърдо Перин. — Вашето задължение е да отведете коларите, конярите и слугите на безопасно място. Вашето и на Ламгвин. Хайде, тръгвайте си по работата и си я свършете. — Дебелият мъж кимна с неохота. Бреане въздъхна облекчено, щом Ламгвин послушно се чукна с юмрук по челото. Едва ли беше чул въздишката й, но я прегърна и й промърмори нещо утешително.
Лини не беше толкова отстъпчива и отново заговори на мъглата:
— Няма да мръдна оттук, докато не се уверя, че…
Перин плесна с ръце, толкова силно, че я стресна, и тя го погледна изненадано.
— Тук можете само да хванете треска от стоенето на мокро. И да умрете, ако Шайдо успеят да пробият. Ще изведа Файле. Ще доведа с нея и Мейгдин, и останалите. — Щеше да го направи или да загине. Но нямаше смисъл да го казва това. Трябваше да повярват, че ще ги догони с Файле и другите. — И ти тръгваш с тях на север, Лини. Файле ще ми се ядоса ужасно, ако позволя да те сполети нещо. Господин Джил, погрижете се да е с вас, дори да се наложи да я вържете и да я качите в някоя от колите.
Господин Джил трепна и замачка шапката си. Изведнъж замириса на тревога, а Лини — на чисто възмущение. Мирисът на Ламгвин се изпълни със смях и той се потърка по носа, сигурно за да скрие усмивката си, но странно, Бреане също се възмути. Какво пък, Перин никога не беше твърдял, че разбира жените. Щом не можеше да разбере тази, за която се бе оженил — повечето време наистина изобщо не я разбираше, — то едва ли щеше да разбере останалите.