Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Масема изсумтя, загледан след двете потъващи в сивото жени. Гъстата мъгла скриваше вечния блясък в хлътналите му очи и триъгълния бял белег на бузата му, но миризмата му изпълни ноздрите на Перин, корава и остра като добре наточен бръснач и в същото време — тръпнеща от безумна ярост. Тази миризма на безумство понякога го караше да мисли, че носът му ще закърви само от вдишването й.
— Не стига, че използваш тези скверни жени, които могат да правят онова, което може да прави само Лорд Драконът, благословено да е името му… — изръмжа Масема с глас, изпълнен със зноя в очите му.
Цветовете, завихрени в главата на Перин, се утаиха за миг в картина с Ранд и Мин, и някакъв висок мъж в черно палто, Аша’ман, и той потръпна. Лявата длан на Ранд я нямаше! Все едно. Каквото и да се беше случило, беше се случило. Неговата работа днес беше друга.
— … но щом знаят и Цяра, ще е много по-трудно да се избият диваците — продължи Масема. — Жалко, че не остави сеанчанците да ги окаишат всички.
Погледна накриво Анура и Масури, за да подскаже, че включва и тях, въпреки че двете неведнъж тайно го бяха посещавали. Те го изгледаха с айезседайска невъзмутимост, макар че тежките длани на Масури съвсем ненужно пригладиха кафявите й поли. Беше заявила, че е променила мнението си, вече била убедена, че трябва да бъде убит. Защо тогава се срещаше с него? А Анура? Защо Масема ги пускаше при себе си? Та нали той неистово мразеше Айез Седай? Може би отговорите щяха да се намерят, след като вече не се налагаше да се пазят Хавиар и Нерион.
Мъдрите зад Масема се раздвижиха. Светлокосата Карел, която създаваше впечатление на жена със самообладание, макар да й липсваше такова, чак погали дръжката на ножа на колана си, а Неварин, която можеше да дава уроци на Нинив по сдържаност, направо стисна дръжката на своя. Масема уж трябваше да усети погледите им, забити в гърба му, но миризмата му изобщо не се промени. Можеше и да е луд, но не беше страхливец.
— Искахте да поговорите с лорд Перин, милорд Пророк — каза кротко Берелайн, но Перин все пак подуши тънката й усмивка.
Масема я изгледа.
— Аз съм само Пророкът на Лорд Дракона, никакъв лорд не съм. Лорд Драконът сега е единственият господар. Той е онзи, що разкъса всички връзки и унищожи всички титли. Крале и кралици, лордове и лейди, всички те са прах под нозете му.
Вихърът от цветове заплаши отново да обсеби Перин, но той го разпръсна в ума си и попита намръщено:
— Какво правиш тук? — Нямаше как човек да е мек с тип като Масема. — Трябваше да си с хората си. Рискували сте да ви видят на идване, сега ще рискувате и на връщане. Не вярвам хората ти да издържат и пет минути, без да си с тях, да ги стягаш. Ще се разбягат още щом видят идващите към тях Шайдо.
— Не са „мои хора“, Айбара. Те са народът на Преродения Дракон.
Светлина, да си с Масема означаваше всяка минутка цветовете да се врязват в ума ти! — Оставих Ненгар да ги командва. Сражавал се е в повече битки, отколкото ти си сънувал. Включително срещу диваците. Освен това заповядах на жените да убиват всеки, който се опита да побегне, и им дадох добре да разберат, че ще заловя всеки, който им се измъкне. Ще се държат до последния човек, Айбара.
— Казваш го все едно, че не се каниш да се върнеш.
— Смятам да стоя до теб. — Мъглата скриваше зноя в очите на Масема, но Перин я усети. — Ще е жалко да те сполети нещо точно когато спасяваш жена си.
Значи една малка част от плана му вече беше разкрита. По-скоро надежда, отколкото част от плана. Ако всичко минеше добре, Шайдо които успееха да избягат, щяха с бой да си пробият път през хората на Масема, без да забавят хода си, но вместо някое тяхно копие да се забие между ребрата на Масема, той щеше да… държи Перин под око. Охраната му несъмнено беше някъде наблизо в мъглата, поне двеста главорези, въоръжени по-добре и яхнали по-добри коне от останалите във войската му. Перин не погледна към Берелайн, но тревогата в миризмата й се беше усилила. Масема имаше причина да иска смъртта и на двамата. Трябваше да предупреди Гален, че първата му задача днес е да я пази от хората на Масема. И трябваше да пази и собствения си гръб.
Някъде в сивото за миг проблесна сребристосиня светлина и той се намръщи. Все още беше твърде рано за Грейди. Единият се оказа Неалд, този път поне не крачеше наперено. Дори залиташе. Лицето му изглеждаше изтощено. Огън да го гори дано, защо хабеше силите си така? Другият беше млад сеанчанец в ярко боядисана броня, с един пискюл на странния шлем, който носеше под мишница. Перин го позна: Гюай Араба, млад офицер, за когото Тилий имаше добро мнение. Двете Айез Седай сбраха полите си уж за да не се забърше в тях, но младият лейтенант ги заобиколи. Но пък обърка стъпката си, щом се доближи и видя лицата им, и Перин го чу как преглътна. И изведнъж замириса боязливо.