Нож от блянове

— Вие дадохте ли жертви? — попита той тихо.

— Елиенда и Бриаин се пробудиха от съня. — Все едно че говореше за времето, а не за смъртта на две жени, които й бяха близки. — Всички рано или късно трябва да се пробудим. Наложи се да носим Авиелин последните две мили. Ще й трябва Цярът. — Тъй. Щеше да го приеме.

— Ще пратя една Айез Седай с тебе — отвърна той и се озърна в мъглата. Освен нижещата се покрай него колона коне не можа да види нищо. — Веднага щом намеря някоя.

Но те го намериха сами, още докато го казваше — Анура и Масури, повели през мъглата конете си, с Берелайн и Масема, с лъсналата му от влагата бръсната глава. Дори в мъглата не можеше да се сбърка опърпаното му палто нито грубата кръпка на рамото. Златото, пляч-косвано от следовниците му, не лепнеше на ръцете му. Всичко отиваше за бедните. Това беше единственото добро, което можеше да се каже за Масема. Но пък много от тези бедни, за чието изхранване отиваше златото, бяха станали бедни, защото имуществото им беше ограбено, дюкяните и фермите им — опожарени от хората на Масема. Неясно защо Берелайн носеще тази сутрин коронката на Първата на Майен, със златния ястреб в полет над челото й, въпреки че роклята й и наметалото й бяха в невзрачно тъмносиво. Под лекия й парфюм с цветен аромат мирисът й бе нетърпение и тревога, едно от най-странните съчетания, които Перин беше подушвал. С тях бяха и шестте Мъдри, с тъмни шалове, заметнати над лактите, и с кърпи, стегнали назад дългите им коси. При всичките им златни и костени гердани и гривни Берелайн поне този път изглеждаше простичко облечена. Ей-рам също беше с тях, вълчата глава на дръжката на меча му стърчеше над рамото му. Дори мъглата не можеше да скрие, че лицето му не е съвсем както обикновено. Масема го притегляше и Ейрам сякаш се къпеше в някаква излъчвана от „пророка“ светлина. Перин се зачуди дали не трябваше да го отпрати с колите. Но и да го беше направил, Ейрам щеше да се измъкне при първата възможност, щом се скриеше от очите му.

Перин обясни на двете Айез Седай от какво има нужда Авиелин, но за негова изненада, когато Масури заяви, че ще отиде, русокосата Едара вдигна ръка и крехката Кафява се закова на място. Анура помръдна неловко. Самата тя не беше чирачка и я притесняваше връзката на Сеонид и Масури с Мъдрите. Опитваха се да включат и нея и понякога успяваха.

— Джанина ще се погрижи — заяви Едара. — По я бива от теб, Масури Сокава.

Масури стисна ядосано устни, но си замълча. Мъдрите като нищо можеха да напердашат с шибалката една чирачка само затова, че се е обадила не на място, дори да се случеше да е Айез Седай. Сюлин поведе със себе си светлокосата Джанина, която бързо закрачи до нея, без да й пречат дебелите поли, и двете се скриха в мъглата. Мъдрите значи бяха научили Цяра, така ли? В края на този ден това можеше да се окаже полезно. Светлината дано да не дадеше да потрябва много.