За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Огледах халето още веднъж и с лека въздишка легнах върху леглото си. Очакваха ме тежки избори. Ацтеките нямаше да се дадат просто така, а и прииждащите кошмари щяха да направят всичко възможно да се измъкнат от небитието. Друго обаче ме притесняваше. С достатъчно усилия щяхме да спечелим изборите… но какво ни очакваше след това?
Редактира: Кънчо Кожухаров
Публикации:
1. Антология „Репликация“ – „Лингея“, 2011 г.
Уловът
Ценка Бакърджиева
То чакаше. Беше в най-ниската точка на първото ниво, почти до гърчещата се и извиваща в странни чупки тъмна маса, която в няколко немощни тласъка накрая бе събрала сили и с изхрачваща конвулсия го бе отделила от себе си. Веднага получи знанието: трябва да се издигне една йота нагоре, за да не бъде засмукано обратно при следващия ù напън.
Тук времето не значеше нищо, но постепенно се оформи преди и сега.
То продължаваше да чака. След първоначалното осъзнаване на самостоятелна единица получи първото си желание: да запази съществуването колкото може по-дълго. Единственият възможен начин: прилив на допълнителна енергия, чрез която да се издигне към по-високите нива.
Долу беше доста страшно. Непрекъснато избягваше бликналите мрачни протуберанси. Те по случайност уцелваха подобни нему и ги завличаха обратно в желето. Веднъж в уж хаотичното, но все пак целеустремено желание да запази самостоятелност, се натъкна на току-що отделено Друго като него. Докато Другото получаваше началното си знание, То разбра какво е храна и за първи път изпита удоволствието от ситото блаженство. Ловът се превърна в начин на съществуване. А храната беше малко… при това пъргава и също искаше да го хване заради собственото си оцеляване.
Повишеният енергиен статус разкри особеностите на неговия свят. Най-долу в недрата се намираше Онази, от която всички произлизат – онази тъмна енергия, безлична, бездушна, незаинтересована към никого и нищо. Тя непрекъснато отделяше малки късове от себе си, а те, не намереха ли начин да започнат свой собствен живот, бързо биваха поглъщани обратно. На разположение на късчетата беше океан от знания, принадлежащи на Онази, от която произлизаше всичко. От това как ще използват знанието зависеше дали ще живеят, или ще умрат. За външния наблюдател неговият свят представляваше Вдлъбната хиперболична сфера. Откъдето и да се погледнеше, се виждаше чаша, чието дъно в най-ниската точка на хиперболата бе окупирано от Онази. А във високите нива Някои други ослепително блестяха и се движеха с огромна скорост. Те пътуваха в пълна свобода между преливащите един в друг светове.
То взе първото си решение. Реши, че от малка, невзрачна, първична субстанция трябва да се превърне в Искрящо същество, безпределно в своя полет и свобода. Взетото решение бе много голяма промяна на статуквото и доведе до отприщване на нови знания. То се окъпа в тях, възприе ги и започна да действа.
Отдели нишки от себе си и ги усука. Какво е математика и какво паяжина, нямаше никакво отношение към улова, иначе би могло веднага да научи. Отношение към улова имаше структурата на паяжината, изградена с математически построения. Три клотоиди се пресичаха под еднакъв ъгъл, като асимптотичните точки бяха във върховете на правилен хексагон. Пресечната им точка се явяваше инфлексна на спиралата на Ферма, а самата спирала се пресичаше с клотоидите, като от центъра към периферията осветеността постепенно намаляваше. За да се подсили конструкцията, То използва части от трансцендентни криви. Те симетрично излизаха от центъра и от равнината на хексагона. Оформи се прекрасна за страничния наблюдател стереометрична паяжина от светещи нишки. Пресечните точки на нишките искряха в различни цветове от целия спектър. Изгради паяжината от себе си, а съзнанието му се концентрира в съвсем малка точка с маса, малко по-голяма от някоя пресечна. Така страничният наблюдател не би го открил.
В използването на паяжината имаше рискове. Понякога от високите нива се спускаха Искрящите същества досами черното желе. В бързото си преминаване увличаха много Други като него. Хранеха ли се? Някои Други виждаха в това единствен начин за отдалечаване от Онази и искаха да бъдат уловени. То не проумяваше защо. Веднъж Искрящо същество се устреми към него. То примря в ужас, че ще бъде погълнато. Искрящият го заобиколи, спря за миг и усети удивлението му. Разбра, че го поздравява и му пожелава успех в улова.