Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Тя се смълча и извърна очи от него, и от всички тях. „Толкова ли се боя от праведната мъст? Не. Брат ми скърби. Всички тук скърбят.
Но това е нелогично. Изгубил ли е лорд Драконъс власт над своите Домашни мечове? Но пък толкова ли е невъзможно? Има гражданска война и техният лорд ги е оставил. Избрали са страна и са действали — удрят първо нас, за да премахнат заплахата откъм тила си. А сега са готови да се обърнат на югоизток, без риск да бъдат обкръжени от врагове.
Тактически е логично.
Освен факта, че всички наши бойци си бяха заминали, а сега ние сме тук.“
Извърна се в седлото към младото момиче с оцапаните ръце.
— Лаханис. Видя ли колко тежко снаряжени са Домашните мечове? Видя ли бойни коне? Колко души нападнаха?
Момичето я погледна с открита неприязън.
— Видях Домашни мечове. Видях знамето на дом Дракони! Не съм дете!
— Раздвижване при портата! — извика някой.
Ферен се обърна и видя как двама ездачи излязоха от крепостта и подкараха надолу по склона. Единият носеше знамето на Драконите.
— Приемат предизвикателството ни — каза озъбен Ринт.
Двете далечни фигури спряха точно пред знамето на Пограничните мечове. Този, който носеше флага на Драконите, го заби в земята до тяхното и двамата Домашни мечове препуснаха обратно към крепостта.
— След като ги избием — каза Традж, — нахлуваме в крепостта. Убиваме всичко живо. После препускаме към селото. Избиваме всички и изгаряме всичко. Ако можех, земята им щях да посея със сол. Но ще се задоволя с натрошените им кости. Проклятие над името на Драконите, заклевам се в кръвта на душата си.
Мраз пропълзя вътре в нея и плъзна през мускулите й. Ферен се пресегна и докосна белега, обезобразил страната й, и усети, че пръстите й са станали студени като лед.
— Всички, слизай от конете! — извика Традж. — Погрижи се за конете и оръжията! Изпийте последното от меховете и изяжте каквото е останало в дисагите ви!
— Само кожени каишки ще е, Традж — ревна в отговор някой.
Разнесе се тих смях.
Ферен се сви на седлото си и се загледа в жилавата трева, пърхаща по билото. Бебето се размърда в нея, веднъж, дваж — като същество, стиснало юмруци.
Сандалат излезе от къщата. Макар денят да беше топъл и небето ясно, тя придърпа плътно наметалото около себе си. Вървенето през къщата бе разбудило ужаса, обзел душата й, и макар петната кръв да бяха отмити и всички други следи от касапницата да бяха заличени, неестествената тишина и липсата на познати лица разбиваха куража й.
Все още й се струваше невъзможно дъщерите на Драконъс толкова да са се преобразили само за една нощ. Сега си ги представяше като демонски същества и лицата им, зареяни в ума й, правеха зли нежните белези на младостта: големите блеснали очи и устни като розови пъпчици, червенината на бузките им.
Капитан Айвис настояваше, че са избягали от крепостта. Но беше пратил следотърсачи в околностите и те не бяха намерили никакви следи от преминаването им. Нощем, докато лежеше будна и разтреперана в леглото си, Сандалат чуваше странни звуци в къщата, а веднъж, много смътно, нещо като шепот, като на гласове зад каменна стена. Беше убедена, че момичетата все още са в къщата и се крият в тайни места, познати само на тях.
Имаше една забранена стая…
Видя капитан Айвис и тръгна към него. В двора беше пълно с войници. Цареше мълчание и се чуваше само дрънченето на бронята им, докато стягаха ремъци и закопчаваха токи. Коняри сновяха наоколо, изгърбени под седла и кожена конска броня. Айвис стоеше сред целия този хаос като самотник на остров, недостижим за връхлитащите вълни наоколо. Тя извлече увереност само от това, че го вижда. Той я погледна и тя се приближи до него.
— Заложник, много малко слънце сте видели, но този ден не е най-добрият за това.
— Какво става?
— Приготвяме се за битка — отвърна той.
— Но… кой ще иска да ни нападне?
Айвис сви рамене.
— Лесно си намираме врагове. Някои казваха, че нахлуването ни срещу джелеките само е забавило тлеещата гражданска война. Непопулярно мнение, но толкова често тъкмо непопулярните се оказват верни, докато тези, които приемаме радушно, излизат пожелателно мислене. Отричаме за удобство и често се налага ръка да ни стисне за гърлото, за да ни разтърси и събуди. — Погледна я в очите. — Съжалявам за риска, пред който се изправяте с нас, милейди. Каквото и да ни сполети, бъдете уверена, че няма да пострадате.
— Що за безумие ни е поразило така, капитан Айвис?
— Този въпрос най-добре го отправете към поети, а не към войници като мен. — Кимна към войниците в двора. — Гложди ме, че загубихме хирурга си, и се боя, че няма да стоя добре на мястото на милорд в тази предстояща битка. Възложи ми да обуча тези Домашни мечове и направих каквото можах, докато го нямаше, но днес се чувствам много сам.