Ковачница на мрак

— Командире, единственото, към което се стремя, е мир.

Тя въздъхна и отвърна:

— Истината за тъмнината е, че тя скрива всичко и не отразява нищо. Залитаме в сляпо невежество и замахваме по всеки, който се доближи. Не оценявате ли иронията във всичко това, капитане? На нашия език ние назоваваме Бездната като проклятие, но ви казвам, коленичила съм пред Майка Тъма в Залата на Нощта и съм усетила Бездната — когато тя докосна челото ми.

Потресен, Хун Раал не отвърна нищо.

Торас Редоун сви небрежно рамене.

— И все пак тя седи на Трона на Нощта и ние признаваме властта й — такава, каквато е. Разбира се — добави тя, — онзи трон беше дар от лорд Драконъс. Човек би си помислил — предвид приписваните му амбиции, — че би трябвало да й предложи два трона.

— Командире, нямам никакво оплакване срещу Консорта. Благородниците са тези, които се дразнят от амбициите му. Повдигате интересен въпрос — изказвали ли сте го пред близките си благородници?

Торас Редоун примига, после поклати глава.

— Той плува в купата и затова го мразим. Няма нищо сложно в тази враждебност.

— Знаете ли къде е отишъл, командире?

— Не. — Махна с ръката, с която държеше чашата, и разля малко вино. — На запад.

— Войниците не бива да бъдат обекти на негодувание във времена на мир — каза Хун Раал. — След като този мир бе спечелен с нашата кръв и пот, е, не сме ли уязвени от това?

— Не е негодувание, капитане, а безразличие. И аз го одобрявам.

— Как можете да кажете това? Не заслужаваме ли да бъдем възнаградени за жертвите, които сме направили?

— Какви жертви, капитане? Все още сте жив. Аз също. Никой от нас не е загубил крайник.

— Не говоря само за себе си! Имам приятели, които останаха осакатени, ослепели, приятели, които не могат да спят нощем…

— Докато други пият или пушат до забрава. Защото истините на войната ни прекършиха отвътре и прекършени оставаме. Значи отплата? За мъртвите — ами да вдигнем високи величави мавзолеи. За осакатените — хайде да заровим жалостта си и да смучем от издутата гръд на вината, докато надебелеем от разкаяние. А за пияниците като вас и мен, капитане, ами, купища богатство, за да държим мазетата си добре заредени и висок стол във всяка кръчма, от който да можем да нищим приказките си за отминала слава. Или желаете титла? Много добре, обявявам ви за Лорд на Войната и ви дарявам с подобаващо имение. В добавка ви давам поля на ужас, които да жънете нощем, и зърнохранилища, пълни с окаяни спомени, които денем можете да стривате на прах на воденичния камък, който наричате свой живот.

Хун Раал я зяпна, а после бръкна в торбата, която бе донесъл в палатката, и извади бутилка.

— Моят дар за вас, командире. Чудесна реколта, на която съм сигурен, че ще се насладите.

— Имам си своя, капитане, но все пак ви благодаря.

— Отказвате подаръка ми?