Ковачница на мрак

— Ако мислите — заговори тя, като съвсем леко заваляше думите, — че даровете на вино и ейл за войниците ми са достатъчни да спечелят вечното съгласие между легионите ни, капитане, значи пиянските ви навици ви подвеждат.

Хун Раал повдигна вежди.

— Винаги ме е боляло, командире, че започнахме да гледаме един на друг като на съперници…

— Вашата неприязън към Хуст няма нищо общо със съперничеството. Вие се боите от оръжията ни и техните песни за война. Не войниците ми са тези, които трябва да налеете с алкохол, за да постигнете мир между нас, но може би подобна щедрост, приложена към собствените ви войници, би могла да подобри нещата.

— Песни за война? Бездната да ме вземе, командире, можем да изредим дълъг списък от думи и изрази, годни да опишат зловещите викове на оръжията ви, но сред тях със сигурност не и езика на музиката.

Студеният й поглед остана впит в него.

— Нима? Що за възбуждаща симфония бихте пожелали за война, капитане? Барабани, които да учестят пулса? Извисяващо се кресчендо, което да означи миговете на сблъсък на двама врагове, срещнали се в двубой? Скръбни напеви, които да се слегнат като пепел над неизбежната сцена на последвалото клане? Романтичен ли сте, капитане? Мечтаете ли за слава и доблест, за героизъм и храброст? Братя и сестри ли сме всички под бронята, под кожата и чак до костите ни, когато най-сетне бъдат положени голи, забравили напълно произхода си? — Вдигна чашата си и отпи. — Това ли е мъжът, дошъл сред нас? Пиян и сантиментален, но въпреки това жаден да вдигне ръка и да посочи с обвиняващ пръст неверници?

Хун Раал преглътна яростния отговор.

— Легионът Хуст се обявява за предан на Майка Тъма…

— Нима Урусандер негодува от това? А вие?

Той поклати глава.

— Командире, сред вас има Отрекли се.

— И какво от това?

— Те не са на Майка Тъма.

— Нима?

— Разбира се, че не са.

Тя напълни отново чашата си — правеше го след всяка глътка.

— Твърде много неща са отслабили решимостта ви, капитане. Вашата неувереност създава врагове и след това ги издига като неща от кал и слама. Но чии недостатъци се излагат на показ така? Много стари войници са забелязали как човек може да бъде оценен по враговете му. Но ето, вие тук отказвате да проявите уважение към своя враг, и в същото време преувеличавате заплахата, която той представлява. Твърде пиян ли сте, капитане, за да схванете противоречието?

Нощта бе започнала в надпревара по пиене, или така поне Хун Раал бе разгадал предизвикателството в очите на командира, още когато тя го бе поканила да седне с нея. Междувременно фургоните се бяха дотъркаляли в лагера и буретата бяха разтоварени на смеещите се войници, а Торас Редоун не бе изказала никакво възражение за разпределянето на тази плячка. Той се помъчи да внесе ред в мислите си.

— Уважавам заплахата, която те представляват, командире. Точно затова дойдох при вас. Нашите легиони трябва да застанат заедно в защита на Майка Тъма.