Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Когато конникът си тръгна, фермерите не можеха да повярват на щастието си. Макар че цената не беше възможно най-добрата, сделката беше почтена и те разполагаха с парите си предварително.
Даш препусна на север. Гърбът и раменете го боляха.
Беше посетил вече дузина села като това през последните три дни и знаеше, че Дънкан, Ру и Луис правят същото. Даваше си сметка, че ако препуска здраво, ще стигне последното селище преди Сарт чак след мръкване, което означаваше, че след известни пазарлъци с местните хора ще може да изпрати съобщение за Ру чрез Джон Винси и да прекара една спокойна нощ в някой хан преди да се върне в Крондор на другия ден.
Пришпори кобилата си и тя пое в уморен тръс. Слънцето клонеше на запад.
В края на седмицата четиримата уморени конници се завърнаха в Крондор и се срещнаха в склада на Ру.
— Ако има зърно оттук до Сарт, което не е наше, сигурно е скрито в торбата за зоб на някой кон — ухили се доволно Даш.
— Същото е и оттук до Далечните земи — обади се Луис.
— Не знам дали съм закупил всичкото зърно на път към Долината — каза Дънкан, — но изразходвах всичкото злато, което ми дадохте.
И подаде на братовчед си списъка на фермите и цените.
— Почти същото направих и аз към планините — каза Ру. — Погледна сметките и допълни: — Ако това не проработи, сигурно ще трябва да станем наемници.
— Има и други възможности — каза Даш и с усмивка добави: — Надявам се.
— Трябва да ида у дома да се преоблека — каза Ру. — Довечера съм на вечеря при Джейкъб Истърбрук.
Даш и Дънкан се спогледаха. Лицето на Дънкан остана непроницаемо, но Даш продължи да се хили.
— Мислиш ли, че Силвия ще бъде там? — попита Язон.
— Разчитам на това — усмихна се Ру.
Луис се понамръщи, но не каза нищо.
Ру забърза за вкъщи. Намери Карли във всекидневната да люлее бебето и да му пее. Ру спря за миг на прага, после тихо влезе.
— Беше нещо неспокойна — прошепна Карли. Ру я целуна по бузата. — Добре ли вървят нещата ти?
— Ще узнаем до седмица.
— Бих искала да ми разкажеш, докато вечеряме. Тя може да поспи малко и сама.
— Страшно напрегнато е — каза Ру и се изчерви. — Пропуснах да ти кажа, че тази вечер трябва да изляза. Съжалявам.
— Но ти току-що се прибра — каза Карли.
— Знам, но е много важно. Във връзка с търговията.
— Официална вечеря? — попита съпругата му.
Умората, тревогата и нетърпението на Ру да види час по-скоро Силвия Истърбрук се сляха и го накараха да отвърне по-остро, отколкото възнамеряваше.
— Да! Търговия по нощно време! Ще вечерям с един от най-значителните инвеститори в Кралството!
Абигейл се събуди и се разплака. В очите на Карли проблесна яд, но тя се овладя и шепнешком каза само:
— Тихо. Събудихме дъщеря ти.
— Съжалявам. — Ру махна с ръка. — Оправи се с нея. Трябва да се измия и да се преоблека.
Обърна се и викна:
— Мари! Вана с гореща вода!
Викът му накара бебето да зареве още по-силно. Лицето на Карли беше неподвижна маска, но очите й не изпускаха съпруга й, който изчезна по стълбите нагоре, за да се подготви за вечерните си ангажименти.
Ру бързаше и въпреки банята беше потен под новите си дрехи. Спря за момент пред прага на Истърбрук. „Трябваше да наема карета, вместо да яздя дотук“ — помисли си. Вместо да се появи на прага на Истърбрук спокоен и отпуснат, бе останал почти без дъх.
Почука и почти незабавно малката врата, изрязана в голямата предна порта на къщата, се отвори и един прислужник подаде глава навън.
— Да?
— Аз съм Рупърт Ейвъри. Поканен съм на вечеря от господин Истърбрук — отвърна Ру.
— Да, сър — каза слугата, изчезна през малката врата и след момент високата порта се разтвори широко.
Ру влезе с коня си във владенията на Истърбрукови и бе истински впечатлен. Къщата беше разположена на хълм в източния край на града, достатъчно високо над съседните постройки, което я превръщаше почти в имение, макар че Ру трябваше да язди само половин час през града. Високата каменна стена криеше дома на големия търговец и отвън се виждаше само някаква куличка или нещо подобно.
Сега Ру можа да установи, че кулата е всъщност солидна наблюдателна платформа със заострен връх и с прозорци, през които можеше да се гледа и в четирите посоки. Зачуди се защо е притрябвала тази наблюдателница, но после си даде сметка, че това е превъзходно място за проследяване на идващите и потеглящи фургони и кервани, и корабите в пристанището. Такива кули имаха и кервансараите в югоизточната част.