Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Демандред. Къде беше Демандред? Гавин закрачи бързо. Каутон беше поставил войски при реката близо до брода, но от дима беше невъзможно да види кои са. От другата страна Пограничниците се сражаваха с конна част на шараите. Но тук, на самия връх, беше спокойно, въпреки Тварите на Сянката и шараите наоколо. Гавин се промъкна към задните линии на чудовищата, като се придържаше към по-обраслите участъци. Никой като че ли не го забеляза. Тук имаше сенки, а сенките бяха укритие. Долу, в коридора между Височините и блатото, огньовете угасваха. Като че ли догоряха много бързо. Преливане ли беше?
Смятал беше да намери Демандред, като проследи посоката на атаките му, но ако просто преливаше, за да угаси огньовете, тогава…
Армията на Сянката се понесе надолу по склона към брода Хавал. Шараите се задържаха назад, но тролоците атакуваха. Явно се канеха да натиснат през сухото вече речно корито и да влязат в бой с войската на Каутон.
Ако Каутон бе искал да привлече всички сили на Демандред долу от Височините, не бе успял. Много шараи останаха назад, пехотни и конни, части, и гледаха безучастно отгоре връхлитащите с грохот към битката тролоци.
По склона затътнаха взривове и захвърляха тролоци във въздуха като прах от изтупван килим. Гавин се присви. Дракони, малкото, които все още действаха. Мат ги беше поставил някъде отвъд реката. Трудно беше да се види точната им позиция заради пушека. Ако се съдеше по звука, бяха не повече от пет или шест, но загубите, които нанасяха, бяха огромни, особено предвид разстоянието.
Червена светлина лумна наблизо и се понесе към дима от драконите. Гавин се усмихна. „Благодаря ти най-сърдечно.” Стисна дръжката на меча. Време беше да опита колко добре действат тези пръстени.
Повечето тролоци тичаха към пресъхналото речно корито. Засипаха ги стрели от арбалети и лъкове, от малко по-различна посока последва нов залп на драконите. Каутон им беше наредил да се местят и Демандред ги засичаше по-трудно.
Гавин затича между виещите Твари на Сянката. Земята затуптя като биещо сърце от взривовете зад него. Димът го задавяше. Ръцете му бяха почернели, сигурно и лицето му беше същото. Дано това да продължаваше да го крие.
Тролоците около него крещяха и пъшкаха, но никой не спираше очите си на него. Усещаха, че нещо минава, но за тях Гавин беше само смътно мъгливо петно.
Гневът на Егвийн се изля през връзката. Гавин се усмихна. Не беше очаквал да се зарадва. Докато тичаше и стрелите се врязваха в пръстта около него, отпадна всякакво колебание в избора му. Някога сигурно щеше да го направи от гордост и заради възможността да се изправи срещу Демандред.
Не това го водеше сега. Водеше го необходимостта. Някой трябваше да се опълчи на това същество. Някой трябваше да го убие, иначе щяха да загубят тази битка. Залогът щеше да е твърде голям, ако изложеха Егвийн или Логаин на риск.
Гавин обаче можеше да бъде пожертван. Рискът бе необходим. Имаше шанс да промени нещата, да направи нещо наистина _важно_. Правеше го за Андор. За Егвийн. За самия свят.
Демандред зарева познатата си вече подкана:
- Пратете ми ал-Тор, не тези тъй наречени дракони!
И запрати нова огнена струя.
Гавин подмина връхлитащите тролоци и се озова зад голяма група шараи със странни лъкове, големи почти колкото дългите лъкове на Две реки. Обкръжаваха конник в ризница от застъпващи се подобни на монети дискове, свързани през дупки в средата, с метални предпазители на шията и ръцете. Забралото на страховития му шлем беше вдигнато. Гордото му лице бе някак призрачно познато на Гавин, красиво и властно.
„Трябва да е бързо - помисли той. - И Светлина, не трябва да му дам шанс да прибегне до Силата.”
Стрелците шараи стояха в готовност, но само двама от тях се обърнаха, когато Гавин се шмугна между тях и издърпа ножа си от канията. Трябваше да смъкне Демандред от коня и след това да удари с ножа в лицето. Щеше да е атака на страхливец, но така беше най-добре. Събореше ли го, можеше да…
Демандред внезапно се обърна и го погледна. След секунда изпъна ръка и лъч нажежена до бяло светлина - тънък като клонка - се изстреля към Гавин.
Не улучи, удари на косъм от него, щом той отскочи настрани. По земята до него плъзнаха пукнатини. Тъмни, черни пукнатини, които стигаха сякаш до самата вечност.
Гавин се хвърли напред и посече към седлото на Демандред. Толкова _бързо_. Пръстените му позволиха да реагира, докато Демандред все още го беше зяпнал объркано.