Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Флорънс тихо се отдалечава и се качва горе в старата спалня заедно с мисис Блимбър и Корнелия. Мистър Тутс, усетил, че там не се нуждаят нито от него, нито от когото и да било друг, стои на вратата на кабинета и разговаря с доктора или по-скоро слуша какво му говори докторът и се чуди как някога е могъл да смята този кабинет за истинско светилище, а доктора, с кръглите му, криви крака като на църковно пиано, за човек, внушаващ ужас. Сбогува се и мистър Тутс. А Диоген, който през цялото това време безмилостно бе измъчвал късогледия младеж, изскача през вратата и отправя доволен, предизвикателен лай долу към скалите. В това време Милия и някаква друга прислужница на доктора надничат от един висок прозорец, смеят се на „този там Тутс“ и казват за мис Домби: „Но наистина, не прилича ли тя на брат си, само дето е по-хубава?“
Мистър Тутс, забелязал сълзи по лицето на Флорънс след слизането й долу, е ужасно разстроен и обезпокоен. Отначало той се опасява, че е сбъркал, като е предложил да направят такова посещение. Скоро обаче се успокоява, когато тя казва, че била много доволна от отиването си там и когато я чува весело да приказва по този въпрос, докато се разхождат край морето. Той слуша шепота на морето и нейния нежен глас и когато стигат до къщата на мистър Домби и мистър Тутс трябва да се сбогува с Флорънс, той до такава степен е запленен, че не му е останала капчица воля. Когато на прощаване тя му подава ръка, той не може да я пусне.
— Мис Домби, моля за извинение — смутено и тъжно започва мистър Тутс, — но ако ми разрешите… да…
Усмихнатите и нищо неразбиращи очи на Флорънс го карат да спре.
— Ако ми разрешите… да… ако не го сметнете за дързост, мис Домби, ако можех… без каквито и да е поощрения, ако можех да се надявам, нали разбирате… — продължава мистър Тутс.
Флорънс въпросително го поглежда.
— Мис Домби — казва мистър Тутс, почувствувал, че няма накъде да върви, — до такава степен ви обожавам, че направо не зная какво да правя със себе си. Аз съм най-отчаяният нещастник. Ако не се намирахме сега на ъгъла на площада, щях да падна на колене и да ви моля настойчиво, без каквито и да е поощрения, само да ме оставите да се надявам, че мога… мога да считам за възможно, че вие…
— О, моля ви, недейте! — възкликва Флорънс, внезапно разтревожена и разстроена. — О, моля ви, недейте, мистър Тутс! Спрете, ако обичате. Не казвайте нищо повече. Бъдете така добър, направете го заради мен.
Мистър Тутс е ужасно засрамен и стои с отворена уста.
— Толкова добър сте били с мен — казва Флорънс. — Толкова съм ви признателна, имам толкова много основания да ви ценя като мой добър приятел, и аз наистина ви ценя — при тези думи невинното лице се обръща към него с най-ласкава и чистосърдечна усмивка — и съм уверена, че ще ми кажете само „довиждане“.
— Разбира се, мис Домби — отвръща мистър Тутс. — Аз… аз… точно това имам предвид. Няма никакво значение.
— Довиждане! — казва Флорънс.
— Довиждане, мис Домби! — със заекване отвръща мистър Тутс. — Надявам се, че нищо лошо няма да си помислите. Няма… няма никакво значение, благодаря. Няма изобщо абсолютно никакво значение.
Бедният мистър Тутс в пълно отчаяние се прибира в хотела си, заключва се в спалнята си, хвърля се на кревата си и дълго лежи там. Изглежда все пак, че всичко е от голямо значение. Но мистър Фидър, бакалавърът по хуманитарни науки, ще дойде на вечеря, което е много благоприятно за мистър Тутс, защото в противен случай не се знае кога чак ще се надигне. Сега мистър Тутс е задължен да стане, за да посрещне мистър Фидър и да прояви към него гостоприемство.
Под благотворното влияние на тази социална добродетел — гостоприемството (да не говорим за виното и добрата гощавка) — сърцето на мистър Тутс се отваря и той става разговорлив. Той не разправя на мистър Фидър, бакалавъра по хуманитарните науки, за случилото се на ъгъла на площада, но когато мистър Фидър го пита: „Кога ще стане онова?“, мистър Тутс отговаря, „че има известни неща…“ и по този начин моментално поставя мистър Фидър на мястото. Мистър Тутс добавя, че се чудел какво право имал Блимбър да обръща внимание на появата му в компанията на мис Домби и ако приемел това за проява на дързост, щял да го научи, независимо, че бил доктор, но той предполагал, че това било само проява на невежество. Мистър Фидър се обажда, че несъмнено е така.