Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Баща и син щяха да се справят заедно. Да надвият врага.
Но когато баща му не застана до него, Едион се обърна.
Гавриел бе тръгнал право към входа. Златният му щит изтласкваше войниците назад, назад, назад. Буташе непробиваемата им стена, поддавайки по малко с всяка изминала секунда. Надолу по прохода. И през свода.
Не.
Гавриел му се усмихна.
- Затвори портата, Едион - каза баща му.
И излезе отвъд свода. Златният му щит вече не можеше да го предпази.
Не.
Думата се надигна в гърлото на Едион.
Ала воините от Гибелния легион вече препускаха към крилата на портата. И се заеха да ги затварят бавно.
Едион отвори уста да изреве. Спрете, спрете, спрете!
Гавриел вдигна меча и кинжала си, проблясващи в златисто под гаснещата светлина на деня. Портата се затвори зад него. И баща му се озова сам отвън.
Едион замръзна.
За пръв път му се случваше да се вцепени, да се вкамени неподвижен. Но нямаше сили да помогне на войниците, които вече трупаха дървета, вериги и метал пред западната порта.
Гавриел можеше да остане при тях. Да удържи врага достатъчно дълго, че да затворят портата, но все пак да остане от вътрешната ѝ страна...
Едион побягна.
Ала твърде късно. Стъпките му бяха твърде мудни, тялото му - твърде едро и тромаво, докато си проправяше път през войниците. Към стълбището, водещо до стените.
Златиста светлина проблесна на бойното поле.
И угасна.
Едион опита да ускори крачка, докато огнен вопъл прогаряше гърлото му. Запрескача трескаво повалените войници по пътя си - и простосмъртни, и Валги.
Като се качи на стената, хукна към ръба ѝ.
Не! Думата пулсираше с ритъма на сърцето му.
Той колеше всички Валги по пътя си, всеки, който прехвърлеше обсадната стълба.
Стълбата. Можеше да слезе по нея до бойното поле, при баща си...
Замахна толкова настървено с меча към валгския войник пред себе си, че главата на мъжа изхвърча от раменете му.
Накрая се провеси над парапета и погледна към пространството пред портата.
Таранът се бе пръснал на трески.
Около него лежаха купища валгски трупове. Пред портата. Около уивърна.
Бяха толкова много, че заприщваха напълно западния вход към града. Сякаш някой бе зашил широка рана.
Колко време бе стоял вдървен, неподвижен? Безполезен, докато баща му бе вършил това?
Първо златистата коса привлече вниманието му.
Пред купчината мъртви Валги, струпани един върху друг. Пред затворената порта. Пред града, който бе спасил.
Ужасяваща, напрегната скованост обзе тялото му.
Ушите му спряха да чуват шумотевицата на боя. Очите му спряха да виждат сраженията наоколо, над него.
Спряха да виждат всичко друго, освен падналия воин, вперил незрящ поглед в притъмняващото небе.
Татуираното му гърло бе разкъсано. Още стискаше меча в ръката си.
Гавриел.
Баща му.
***
Моратската армия се оттегли от обезопасената западна врата. Оттегли се към обятията на подкрепленията си. Остатъка от моратското войнство.
Кщукайки заради дълбоката рана в крака си, с рамо, изтръпнало заради железния връх от стрела, заседнал в плътта му, Роуан прониза с меча си лицето на някакъв бягащ войник. А когато плисна черна кръв, той вече тичаше към западната порта.
Където се бе възцарило неочаквано затишие.
Отправи се натам, забелязвайки, че Елин се придвижва към далечната южна порта заедно с Ансел, след като бяха срутили обсадната кула в близост до нея. По-голямата част от армията им се спускаше натам, за да влезе зад крепостните стени, преди да затворят портата.
Имаха най-много час, преди Морат отново да ги връхлети - преди да се принудят да затворят и южната порта, изоставяйки всички закъснели да бъдат смазани от врага.
Никой не можеше да мине през западната. Не и покрай поваления уивърн, купищата валгски трупове и защитата от вътрешната ѝ страна.
Роуан бе зърнал изблика на златиста светлина преди няколко минути. И си запроправя път натам, проклинайки парчето желязо в рамото си, заради което не можеше да се преобрази в птица. Фенрис и Лоркан се заеха да изтребват Валгите, нападащи войниците, които бягаха към южната порта, а в небето руките пренасяха лечителните заедно с Елида и Ирен към обзетия от паника град.
Трябваше да намери Елин. Да задвижи плановете им, преди да е станало твърде късно.
Можеше да се досети кой предвожда остатъка от вражеската армия. И нямаше да ѝ позволи да се изправи сама срещу тях.