Съдбовният кораб [bg]

Сърцето на Малта се качи в гърлото, докато се взираше нагоре към корабния парапет. Сграбчващите вълни, студените пръски, вятърът, който буташе малката лодка, и най-вече — безразсъдно изникващите змии, всичко я заплашваше. С пребледнели лица, мъжете на веслата споделяха страха ѝ от змиите. Видя го във втрещените погледи и напрегнатите мускули. Щом се подадяха от водата до лодката, съществата се взираха в нея със златни, сребърни или бронзови очи. Едно след друго те отмятаха глави назад, докато я подминаваха, и дълбоки, протръбени викове излизаха от зъбатите им, алени усти. Не беше усещала подобен натиск на сетивността от друго същество, откакто беше имала вземане-даване с Тинтаглия. Погледите им, непреклонно приковани в нея, бяха твърде знаещи, сякаш се опитваха да достигнат душата ѝ и да я предявят за своя. Малта с ужас впери погледа си във Вивачия, за да не гледа люспестите чудовища.

Тя се съсредоточи върху това да покаже на пиратския крал, който ги очакваше, овладяно лице. Всички на Мотли бяха вложили енергията си, за да я подготвят. В стремежа им Кенит да съзре истинския разкош на техния дар, те бяха изкъпали, наконтили и облекли сатрапа по-изискано от първия път, в който го беше видяла на бингтаунския бал. Вниманието бе подсилило самомнението му до почти непоносимо ниво. Малта не беше останала пренебрегната. Плещест моряк с бледа змия, татуирана до носа, бе настоял да изрисува лицето ѝ. Тя никога преди не беше виждала подобни козметика и средства като тези, които той донесе в стаята ѝ. Друг моряк беше оформил тюрбана ѝ, докато трети бе подбрал бижута, благоухание и одежди от каймака на плячката им. Сърцето на Малта пееше за това как подпомагаха ролята ѝ, все с намерението подаръкът им да изглежда по-екстравагантен. Нямаше да позволи усилията им да отидат на вятъра. Тя се взираше във Вивачия и се опитваше да не мисли дали баща ѝ е жив, или какво щеше да си помисли за преобразяването ѝ.