Гаснещ зрак [bg]

Лорд Кагамандра трябваше бързо да се отдръпне настрани, за да пусне двамата Стражи да минат. Спря и се загледа след тях, когато профучаха през трапезарията и след това затупаха бързо нагоре по стълбите.

— Не пак — измърмори Трут.

Кагамандра отвори предната врата и надникна навън, после я затръшна и се върна в трапезарията.

— Няма кръв. Погрешно разбрах онези писъци.

— Бройките спаднаха бързо — каза Трут и дръпна разсеяно обраслите си с четина бузи, така че червеното под тъмните му ириси лъсна. — Може би не се чувстват толкова натясно вече. Минаха няколко дни, откакто за последен път се натъкнахме на сдъвкан труп.

— Сляпото още е живо, а това е изненадващо — каза замислено Кагамандра, щом седна на масата.

— Още вино, милорд?

— Още е сутрин.

— Да де. Още вино?

Кагамандра изгледа накриво грозния капитан.

— Искаш да ми притъпиш ума, да ме направиш на малоумен, да отнемеш жилото от плановете ми за отмъщение. Откога съдбата на Скара Бандарис и Силхас Руин започна да те засяга?

— Не тяхната, милорд. Вашата. Едва-що дойдохте тук и говорите само за напускане отново. Със Силхас в Карканас, несъмнено, и Скара вероятно тръгнал с Урусандер, ще се окажете заклещен между две проклети от Бездната армии. Прост факт е, сър, че те трябваше да пратят заложниците някъде. Някъде далече, настрана от пътя им, мирно дори.

— Благодаря ти, Трут. Винаги си намирал начин да ме озаптиш.

— Сарказмът не ви подхожда, милорд. Освен това съвестта обикновено има грозно лице. — И се усмихна, за да направи лицето си още по-грозно.

— Все пак — каза Кагамандра, — ако предстои война, какво правим тук?