Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Аха! Значи ти изпитваш съмнения, негоднико?
— Не, учителю, щом като се отказваме от детето, какво ви трябва?
— Първото непорочно и девствено човешко същество, което ти попадне подръка, все едно мъж или жена! Открих, че половете не се различават чак толкова много. Е, жена все пак би ми свършила по-добра работа! Намери ми такъв човек, но побързай — остават ми само още осем дни!
— Добре, учителю… Ще видя… ще потърся…
— Това ли е отговорът ти? А откога, жалък червей такъв, отрочето държи такъв тон на създателя си? А, да, разбирам… Виждаш ме безсилен, виждаш, че не мога да стана, слушаш молбите ми и си мислиш, че завися само от тебе. Така ли е, Ашарат? Не се опитвай да ме лъжеш! Знаеш, че чета в сърцето ти, защото те преценявам. Знай, че ще те преследвам.
— Внимавайте, учителю! Гневът ще ви погуби. На моя учител аз мога да кажа единствено истината — ще се постарая да удовлетворя молбата ви, но ще се мъча никой от нас да не пострада. Ще потърся човек, който да ни продаде такова същество, от каквото вие имате нужда, но няма аз да цапам ръцете си с подобно престъпление! Ето моя отговор.
С нечовешки усилия Алтотас опря двете си ръце на облегалките на креслото и се изправи.
— Значи ти ще ме предадеш в лапите на смъртта, така ли, нещастнико? И то само за да спестиш три капки кръв от някое мръсно, нищожно животно! И ще ме оставиш да потъна във вечността, мене, съвършения? Слушай, Ашарат, не искам вече нищо от теб — заяви старецът със зловеща усмивка. — Не, не искам от теб нищо, ще чакам, но ако не свършиш това, което искам, аз сам ще го намеря; ако ме изоставиш, сам ще си помогна. Чу ме, нали? Сега си върви!
Балзамо не отговори нищо на тази заплаха. Приготви на стареца всичко, което му беше необходимо, остави близо до него и храната, и напитките. Обгради Алтотас с всички грижи, които дължи един бдителен слуга на господаря си и един добър син на баща си. После, погълнат от собствените си мисли, стъпи върху платформата и слезе надолу, без да забележи, че ироничните очи на столетника го следваха чак до най-затънтените части на мозъка му и чак до дълбините на сърцето му.
Щом Балзамо отново застана пред заспалата Лоренца, Алтотас се усмихна като зъл гений.
128.
Вътрешна борба
Балзамо се спря пред момичето, а в сърцето му напираха болезнени чувства, болезнени, а не яростни. Може би причина за това беше разговорът му с Алтотас, който го беше изправил лице в лице с човешката нищожност и така беше изличил остатъците от гнева му. Балзамо реши да се вслуша в съвета на гръцкия философ, който, преди да направи каквото и да било, си казвал наум цялата азбука. Нашият герой предпочете да последва примера му, вместо да се поддаде на гнева — лошия съветник, изпратен от боговете на Ахил.
След миг на студено съзерцание пред канапето, където спеше Лоренца, той прошепна:
— Лоренца ме мрази, тя ме заплаши, че ще ме предаде, и наистина ме предаде. Аз вече нямам тайна, предадох я в ръцете на тази жена; все едно че съм я хвърлил на вятъра! Ах, какво нечувано нещастие! Аз дори не споменах за него на Алтотас, тъй като той не би ме разбрал. Ето какво стана — продължи той, като се пооживи, — доброто, което тя ми донесе, бе изместено от злото. Отсега нататък Лоренца може само да ми вреди… О, змийче с нежни извивки на тялото, което задушава, с позлатена шия, пълна с отрова! Спи, спи, защото, щом се събудиш, ще бъда принуден да те убия!
Балзамо се наведе със зловеща усмивка над младата жена, чиито сладострастно притворени очи се отвориха с приближаването му, както се отварят слънчогледът и чадърчето при първите лъчи на слънцето.
— О — каза Балзамо, — ще бъда принуден да затворя завинаги тези очи, които сега ме гледат толкова нежно, в които толкова бързо блясъкът на гнева прогонва любовния плам.
Лоренца се усмихна кротко и зъбите й като перли проблеснаха в устата й.
— Но ако убия жената, която ме мрази — прошепна си Балзамо и закърши отчаяно ръце, — ще убия и тази, която ме обича!
Сърцето му се изпълни с дълбока тъга и неосъзнато желание.
— О, не! — продължи той. — Напразни бяха моите клетви! Напразно отправях към нея заплахи! Никога няма да имам смелостта да я убия.
Нежният му поглед срещна влюбените очи на Лоренца. Бавно сложи ръка върху главата й. В този миг Лоренца, която сякаш четеше мислите му, продължително въздъхна, надигна се и в очарователната леност на съня постави нежните си бели ръце върху раменете на нашия герой. Той усети опияняващия й дъх съвсем близо до устните си.
— О, не! — извика Балзамо, като прокара ръка по пламналото си в огън чело и през замъглените си очи. — Не! Това опиянение ще ме доведе до безумие! Не, аз няма да мога вечно да устоявам на този съблазнителен демон! Редом до тази сирена аз ще забравя за мечтаната от мен слава, за могъществото, за безсмъртието и те ще ми се изплъзнат! О, не, не! Тя ще се събуди, трябва да се събуди, щом аз го искам!