Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Из стана като че ли имаше сравнително малко Шайдо, но пък гъмжеше от фигури, облечени в бяло. Десетки хиляди. Очите го боляха да може да зърне Файле сред тях, сърцето го болеше да я види, но беше все едно да се опитваш да различиш една определена игла в цял кош за ечемик, пълен с игли. Тъй че вместо да я търси, той се загледа към градската порта. Зееше широко. Примамващо широко. Зовяха го. Скоро Файле и приятелките й щяха да разберат, че е време да се запътят към тази порта и високата вътрешна крепост, издигаща се в северния край на града. Можеше да са я пратили по работа, стига Девите да бяха прави за това как се държат с пленнички гай-шайн, но тя все щеше да измисли начин да се измъкне и да тръгне към крепостта. Тя и приятелките й, а сигурно и Алайз. Каквито и планове да имаше с Шайдо, Айез Седай едва ли щеше да държи да остане на бойното поле. Втора Сестра в крепостта можеше да е от полза. Светлината да не дадеше дано да се стига до това.
Грижливо беше обмислил всяка възможност, която можеше да си представи, чак до пълното поражение, но колкото и да му се искаше, това не беше ковашка главоблъсканица. Усуканите железни парчета в една ковашка главоблъсканица се движеха само по определени начини. Преместиш ги както трябва — и главоблъсканицата се разпада. Хората обаче можеха да се местят по хиляди начини, понякога в посоки, за които не си вярвал, че изобщо са възможни, докато не се случи. Щяха ли плановете му да удържат, ако Шайдо направеха нещо неочаквано? Почти със сигурност щяха да направят нещо неочаквано и единственото, което можеше на свой ред да направи той, бе да се надява, че това няма да доведе до провал. Погледна с копнеж към портата на Малден, обърна се и тръгна обратно нагоре по склона.
Макар да не можеше да види на повече от десет крачки пред себе си в мъглата, Перин скоро намери Данил Левин сред дърветата на билото. Слаб, та чак мършав, с клюнест нос и дебели мустаци по тара-бонския обичай, Данил изпъкваше дори когато не можеш ясно да му видиш лицето. Другите мъже от Две реки зад него бяха смътни силуети. Повечето бяха наклякали или седнали на земята, отдъхваха, докато има възможност. Джори Конгар се опитваше да подлъже неколцина за игра със зарове, но тихо, тъй че Перин го подмина. Бездруго никой не искаше да играе с него — Джори имаше необикновен късмет със заровете.
Данил се поклони и измърмори:
— Милорд.
Много време прекарваше този човек напоследък с хората на Файле. Наричаше го „придобиване на блясък“, каквото и да означаваше това. Човек не е месинг да придобива блясък.
— Внимавай някой да не направи нещо празноглаво и глупаво като мен преди малко, Данил. Остър поглед отдолу може да забележи движение пред мъглата и може да пратят хора да разузнаят.
Данил се окашля дискретно в шепа. Светлина, ставаше досущ като кайриенците и тайренците.
— Както кажете, милорд. Ще ги държа всички назад.
— Милорд? — отекна в мъглата сухият глас на Балвер. — А, тука сте били, милорд. — Дребният слаб мъж изникна, следван от две по-едри фигури, макар едната да не беше много по-висока. Спряха, щом им махна с ръка, едва различими в мъглата силуети, и той се приближи сам. — Масема се появи долу, милорд. Рекох, че ще е най-добре Хавиар и Нерион да не му се мяркат пред очите, нито на хората му. Не вярвам да има подозрения към тях. Мисля, че всеки, към който има подозрения, го убива. Но „далече от очите, далече от ума“ си е най-добре.
Перин се намръщи. Масема трябваше да е с армията си зад западния рид. Ако можеше да се нарече армия. Беше броил тези мъже — и малко жени, — докато се тътреха изнервени през Порталите, отворени от двамата Аша’ман: и бяха някъде към двайсет хиляди. Масема не беше много точен с числата и Перин едва предната нощ доби точна представа за броя им. Опърпани и мръсни, само по някой тук-там имаше шлем на главата, да не говорим за броня, но всяка ръка стискаше меч, копие или брадва, алебарда или арбалет, в това число и жените. Жените сред следовниците на Масема бяха по-лоши и от мъжете, а това говореше нещо. Повечето от цялата тази сган ги биваше само да тормозят хората и да ги принуждават да се кълнат, че ще следват Преродения Дракон — цветовете се завихриха в главата му и гневът му ги разпръсна, — както и да ги убиват, ако откажат. Но днес поне бяха получили по-добра кауза.