Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Преди това ще отпътувам към ада — каза Ру.
Мастерсън повика един келнер и му каза:
— Донеси ми от специалния коняк и две чаши. — Обърна се към Ру и въздъхна. — Сега ще чакаме.
Ру отпи от коняка и откри, че питието е чудесно.
Мастерсън се вгледа в купчината оферти на масата и се смръщи.
— Какво има? — попита Ру.
— В това няма особен смисъл. Мисля, че това е грешка. Предлагат ни един и същ договор по два пъти, от една и съща групировка.
После кимна.
— А, да, схванах. Лесно е да се открие къде греша. Двете групировки са различни, но много си приличат.
— За какво точно говориш? — попита Ру, като обърна глава, сякаш се вслушваше в нещо.
— Казах, че просто едната фирма прилича доста на другата — повтори възрастният търговец, като сочеше двете бележки.
— Защо?
— Има разлика само в един от инвеститорите.
— Защо биха прибягвали към това?
— Защото са алчни — въздъхна Мастерсън. — Понякога хората предлагат договори, които нямат намерение да изпълнят. Убедени са, че сделката ще се провали. Ако ни вземат парите сега и ние фалираме, когато дойде време за изпълнение на договора, само ще вдигат рамене. „На кого да се достави зърното?“, ще попитат тогава. — Той вдигна рамене. — Може би вече се разпространява слух, че сме в затруднение.
— Затруднение — повтори Ру. После му хрумна нова мисъл и той внезапно каза: — Джеръм, измислих го!
— Какво? — попита Мастерсън.
— Знам не само как да обърнем това в наша полза и да спечелим, но и да разорим тези, които се опитват да ни докарат до фалит. — Усети се, че говори малко надуто, и допълни: — Е, ако не ги разорим, поне ще им създадем доста затруднения.
Усмихна се хитро.
— Знам начин да изкараме сигурна печалба от този зърнен бизнес. — Той погледна Мастерсън в очите. — Дори и да няма недостиг в Свободните градове.
Мастерсън се превърна целия в слух, но Ру добави само:
— Гарантирам за това.
14.
Изненада
Конникът дръпна юздите.
Фермерите, прибиращи се след жътва, се изненадаха, когато той препусна към тях, и без да кажат дума, се пръснаха и зачакаха, защото макар да бе мирно време, конникът очевидно беше въоръжен, а не се знаеше какво може да се очаква от непознати.
Ездачът свали шапката си и се видя, че е младолик мъж, почти момче, с къдрава кестенява коса. Той се усмихна и ги поздрави.
Фермерите отвърнаха на поздрава с нещо подобно на сумтене и пак тръгнаха по пътя си — бяха уморени и нямаха излишно време за бърборене с някой очевидно скучаещ благороднически син, излязъл на вечерна езда.
— Как върви жътвата? — попита конникът.
— Добре — отвърна един от селяните.
— Вече определихте ли цената? — отново запита младежът.
При този въпрос всички фермери спряха. Младежът говореше за две неща, от които тия хора се интересуваха най-много: зърното и парите.
— Не още — отвърна същият фермер. — Посредниците от Крондор и Илит ще бъдат тук чак след две или три седмици.
— Колко искате за зърното? — попита отново младежът.
Внезапно селяните замълчаха и почнаха да се споглеждат. Един се обади:
— Не ми приличаш на търговците, който съм виждал. Да не си син на мелничар?
— Малко трудно ще ми е — засмя се младокът. — Дядо ми навремето е бил крадец, ако казва истината. А баща ми… служи на херцога на Крондор.
— Защо тогава се интересуваш? — попита друг фермер.
— Представям човек, който търси да закупи пшеница, но се затруднява да предложи цена.
Отговорът накара селяните да зашушукат. След минута мъжът, който се бе обадил пръв, каза:
— Това не е редно. Още не сме съвсем сигурни в добива.
Младежът ги изгледа подред. Накрая посочи един мъж и го запита:
— Откога обработваш земята си?
— Цял живот — дойде отговорът. — Преди мен баща ми работеше земите ни.
— Тогава значи знаеш с точност до една крина колко зърно ще има в година като тази, нали?
— Ами, да си кажа истината, знам — отвърна мъжът.
— Всички можете да кажете, нали? — рече младият човек. — Имам едно предложение. Определете цената сега и ще ви бъде платено незабавно. След жътвата ще пренесем стоката.
— Да ни се плати веднага? — Фермерите изглеждаха поразени.
— Да.
Внезапно всички започнаха да казват цените си — толкова високо и толкова бързо, че конникът не можа да разбере нищо.
— Чакайте! — каза той и вдигна ръка.
Слезе от коня, подаде поводите на един фермер и извади перо и лист. След всяко постигнато споразумение за цената и количеството ги караше да поставят своя отличителен знак и им броеше уговорените златни монети.