Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Покай се, враг на Аллаха! Дойде и твоят ред да си платиш за всичко, което си направил! Ти си измъкнал тези жени от дома им, откраднал си парите им и евреи искаш да ги направиш! Какво ще рекат мюсюлманите на това, а?
— Но това е жена ми, господарю! — възкликнал евреинът.
Когато кадиите чули това утвърждение, викнали в един глас:
— Съборете това куче на земята! Бийте го с токовете си по лицето! Нищо не може да изкупи вината му!
Смъкнали копринените дрехи на евреина, навлекли го в дрехи от конски косъм, съборили го на земята, оскубали брадата му, заудряли го силно с ботуши в лицето, после го качили на едно магаре, притиснали лицето му към гърба му, вързали ръцете му за магарешката опашка и така обиколили града с него, за да го опозорят, после го върнали при кадията покорен и послушен. А през това време четиримата кадии го осъдили да му бъдат отсечени ръцете. Главата се замаяла на нещастника от подобна присъда и той викнал:
— Господа кадии, какво да сторя, че да избегна строгостта ви?
— Признай си, че тази неволница не ти е жена, че парите у тебе са нейни, че си извършил насилие срещу нея и си я отвлякъл от родината й! — настояли кадиите.
Признал си той всичко, писарят записал признанието му, кадиите го приели за доказателство, взели му всичките пари, дали ги на Зейн ал-Мауасиф, дали й хартия, че е свободна жена, и тя си отишла. Пък нали и всеки от четиримата кадии смятал, че тя ще бъде негова!
Прибрала се тя в стаята си, бързо приготвила всичко, изчакала да се мръкне, взела неща, които на носене са леки, но струват много, и потеглила с неволниците си в тъмнината. Три дни и три нощи те не спрели…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че кадиите наредили да запрат мъжа на Зейн ал-Мауасиф в зандана. На сутринта и четиримата си извикали свидетели и зачакали при тях да се появи тя, като всеки се надявал, че ще се омъжи за него. Тя не се появила при никого. Тогава кадията, при когото била отишла най-напред, рекъл:
— Ще ми се да се поразходя из града — отвори ми се някаква работа!
Възседнал той мулето си и забродил нашир и надлъж из сокаците да търси Зейн ал-Мауасиф. Никой нищо не знаел за нея. И докато се въртял така, зърнал и другите трима кадии да се лутат из града като него, като всеки си въобразявал, че е единственият избраник на сърцето й.
— Защо обикаляте из градските сокаци? — запитал ги той.
Казали му те каква е работата, и той разбрал, че търсят онова, което и той. Търсили, що търсили — нищо не намерили. Всеки се върнал у дома си и си легнал изморен и болен. Спомнил си главният кадия за ковача и пратил да му го доведат.
— Ковачо, какво знаеш за неволницата, за която ни съобщи най-напред? Кълна се в Аллаха, не ми ли кажеш къде е, ще те пребия с камшика си! — викнал му той.
А той, като чул думите на кадията, заредил следния куплет:
— Кълна се в Аллаха, господарю! От мига, когато я оставих при теб, окото ми не я е зървало! За нея говорих, за нея се трудих, а сега никой не може да ми каже нещо за нея — дали потъна в дълбините на реката, или пък излетя в небесата!
Дълбоко въздъхнал кадията, душата му едва не излетяла от тялото с тази въздишка, а после рекъл:
— За бога, по-добре никога да не я бях виждал!
Отишъл си ковачът. Отпуснал се кадията в постелята си, изгубил всякаква сила. Същото станало с другите трима кадии. Един ден няколко градски първенци отишли при първия кадия, поздравили го, запитали го за хала му. Разкрил той каква тайна крие съвестта му, въздъхнал дълбоко и заедно с въздишката и душата излетяла от тялото му. Хората го погребали и написали върху надгробния камък следните стихове:
Всички вкупом отишли при втория кадия, като взели и лечител със себе си. Запитали го как е, той си признал каква е работата. Упрекнали го, изругали го, а той изпуснал дълбока въздишка и душата излетяла от тялото му. Погребали го и отишли при третия кадия. И той, че и четвъртият били болни от любов. Така всеки, който бил видял Зейн ал-Мауасиф, умирал от любов. Аллах простил всички тях и ги прибрал в лоното си.